ТЕКСТ 24
вишеас тася дехо 'я
стхавихаш ча стхавӣясм
ятреда вяджяте вишва
бхӯта бхавя бхавач ча сат
вишеа – личното; тася – негово; деха – тяло; аям – това; стхавиха – грубо материално; ча – и; стхавӣясм – на цялата материя; ятра – където; идам – всички тези явления; вяджяте – се усеща; вишвам – вселена; бхӯтам – минало; бхавям – бъдеще; бхават – настояще; ча – и; сат – следствен.
Това гигантско проявление на осезаемия материален свят е тяло на Абсолютната Истина, където материалното време се проявява под формата на миналото, настоящето и бъдещето на вселената.
Всичко – и материално, и духовно – е еманация от енергията на Върховната Божествена Личност. Както се казва в Бхагавад-гӣт (13.14), всемогъщият Бог е разпрострял навсякъде трансценденталните си очи, глави и други части на тялото. Въпреки че неговата обител се намира в абсолютния свят, Той може да вижда, да чува, да осезава и да се проявява навсякъде, защото присъства като Свръхдуша у всички нищожно малки души. Относителният свят също е негово проявление, достъпно за възприятието на материалните сетива, защото не е нищо друго, освен експанзия на трансценденталната му енергия. Въпреки че Той е в своята обител, енергията му се разпространява навсякъде – така и слънцето се намира на едно място, но в същото време се разпространява навсякъде чрез лъчите си, които не се различават от него и се смятат за продължение на слънчевия диск. Във Виу Пура (1.22.52) се казва, че както огънят излъчва светлината и топлината си от едно място, така чрез многообразните си енергии Върховният Дух, Божествената Личност, се разпространява навсякъде. Възприеманото със сетивата проявление на огромната вселена е само една част от вир, тялото на Бога. Глупавите хора не могат да възприемат трансценденталната, изцяло духовна форма на Бога, но различните му енергии поразяват въображението им, както туземците остават смаяни пред светкавицата, голямата планина или разклоненото баняново дърво. Туземците се възхищават на тигъра и слона заради необикновената им сила. Асурите не искат да признаят съществуването на Бога, въпреки че Той е описан подробно в свещените писания, въпреки че инкарнира и проявява необикновената си сила и енергия и е признат за Върховната Божествена Личност от светци и познавачи на Ведите като Всадева, Нрада, Асита и Девала в миналото, от Арджуна в Бхагавад-гӣт и от чриите Шакара, Рмнуджа, Мадхва и Бог Шрӣ Чайтаня в съвременната епоха. Асурите не признават нито фактите и доказателствата на свещените писания, нито авторитета на великите чрии. Те искат да видят Бога със собствените си очи още на момента. Затова могат да гледат вир, гигантското тяло на Бога, и това е отговор на предизвикателството им. Тъй като са свикнали да се прекланят пред тези, които ги превъзхождат в материалния свят – тигрите, слоновете и светкавицата, – те могат да отдават почитания на вир-рӯпа. По молба на Арджуна Бог Ка проявил своята вир-рӯпа заради асурите. Чистите предани на Бога, които не са свикнали с тази гигантска материална форма на Бога, имат нужда от специално зрение, за да могат да я видят. Богът дал на Арджуна необходимото зрение, за да може да види неговата вир-рӯпа, която е описана в единадесета глава на Бхагавад-гӣт. Богът проявил тази вир-рӯпа не заради Арджуна, а заради неинтелигентните, които сляпо приемат за инкарнация на Бога всеки самозванец и така заблуждават обикновените хора. С това Той посочил, че за да признаят някого за инкарнация, хората първо трябва да поискат от него да покаже своята вир-рӯпа. Проявлението на Бога като вир-рӯпа е едновременно и предизвикателство, и проява на благоразположение към атеистите и асурите – те могат да мислят за Бога като за вир и по този начин да пречистят сърцата си от замърсяванията, така че в бъдеще да могат да видят трансценденталната форма на Бога. Това е благосклонността на всемилостивия Бог към атеистите и грубите материалисти.