ТЕКСТ 30
дяур акиӣ чакур абхӯт патага
пакми виор аханӣ убхе ча
тад-бхрӯ-виджмбха парамехи-дхиям
по 'ся тлӯ раса ева джихв
дяу – сферата на космическото пространство; акиӣ – очните ябълки; чаку – на очите (сетивата); абхӯт – така стана; патага – слънцето; пакми – клепачи; вио – на Шрӣ Виу, Божествената Личност; аханӣ – ден и нощ; убхе – и двете; ча – и; тат – неговите; бхрӯ – вежди; виджмбха – движения; парамехи – върховното същество (Брахм); дхиям – пост; па – Варуа, господарят на водите; ася – неговото; тлӯ – небце; раса – сок; ева – несъмнено; джихв – език.
Космическата сфера е окото му, а слънцето е зрението му. Негови клепачи са денят и нощта, а в движенията на веждите му се намират Брахм и други подобни висши личности. Господарят на водата, Варуа, е небцето му, а същината на всичко е езикът му.
Описанието в тази шлока като че ли противоречи на здравия смисъл, защото веднъж се казва, че око на Бога е слънцето, а друг път – космическата сфера. Но ученията на шстрите не се ограничават в тесните рамки на здравия смисъл. Трябва да приемем твърденията на шстрите и да мислим повече за формата вир-рӯпа, отколкото за здравия смисъл. Здравият смисъл никога не е съвършен, докато описанията на шстрите винаги са съвършени и пълни. Ако откриваме в тях някакво противоречие, то се дължи не на несъвършенството на шстрите, а на собственото ни несъвършенство. Това е пътят за постигане на ведическата мъдрост.