ТЕКСТ 7
прйеа мунайо рджан
нивтт видхи-едхата
наиргуя-стх раманте сма
гунукатхане харе
прйеа – главно; муная – всички мъдреци; рджан – о, царю; нивтт – над; видхи – регулиращи принципи; едхата – от ограниченията; наиргуя-стх – трансцендентално установени; раманте – изпитват удоволствие от; сма – определено; гуа-анукатхане – описвайки величието; харе – на Бога.
О, царю Парӣкит, удоволствие от описването величието на Бога изпитват преди всичко висшите трансценденталисти, които са над регулиращите принципи и ограничения.
Висшите трансценденталисти са освободени души, неподчинени на регулиращите принципи. Начинаещите, които искат да се издигнат до духовно равнище, следват наставленията на духовен учител и спазват регулиращи принципи. Те могат да бъдат сравнени с пациенти, на които лекарят предписва различни ограничения, за да ги излекува. Освен това освободените души изпитват наслаждение, когато говорят за трансценденталните дейности на Бога. Както се каза по-горе, Нряа, Хари, Божествената Личност, е отвъд материалното творение, затова формата и качествата му не са материални. Тъй като висшите трансценденталисти, освободените души, осъзнават Бога в процеса на развитието на трансценденталното познание, разговорите за трансценденталната природа на забавленията му им доставят удоволствие. В Бхагавад-гӣт (4.9) Ка, Божествената Личност, подчертава, че появяването и дейностите му са дивям, трансцендентални. Обикновените хора, които са подвластни на материалната енергия, смятат, че Богът е като тях, и отричат трансценденталната същност на неговата форма и име. Тъй като висшите трансценденталисти не се интересуват от нищо материално, интересът им към дейностите на Бога определено доказва, че Богът не е едно от съществата в материалния свят. Ведическата литература също потвърждава, че Върховният Бог е един, но извършва трансцендентални забавления с чистите си предани и същевременно се намира в сърцата на всички живи същества като Свръхдуша, експанзия на Баладева. Следователно най-висшето съвършенство в трансценденталното познание не е човек да се слее с Брахман, безличностното битие на Бога, към което се стремят имперсоналистите монисти; най-висшето съвършенство е човек да изпитва наслаждение, когато слуша и описва трансценденталните качества на Бога. Истинско трансцендентално наслаждение човек може да изпита, когато прославя трансценденталния Бог, а не когато се слива с безличностния му аспект.
Но има и друга категория трансценденталисти – те стоят по-ниско от висшите и не изпитват удоволствие, когато разговарят за трансценденталните дейности на Бога. Формално погледнато, те също говорят за дейностите на Бога, но истинската им цел е да се слеят с неговото битие.