ТЕКСТ 20
нсике нирабхидйет
додхӯяти набхасвати
татра вюр гандха-вахо
гхро наси джигхката
нсике – в ноздрите; нирабхидйетм – развито; додхӯяти – силно духане; набхасвати – поемане и издишване на въздух; татра – след това; вю – въздух; гандха-ваа – усещане на мирис; гхра – сетивото обоняние; наси – в носа; джигхката – желаейки да усеща миризми.
След това, когато върховният пуруа пожела да усеща миризми, се появиха ноздрите и дишането, възникна обонятелната система и се създадоха ароматите. Заедно с това се появи и божеството, което управлява въздуха, пренасящ миризмите.
Обонятелната система, мирисът, божеството, което управлява въздуха, обонянието и пр. се появили едновременно, когато Богът пожелал да усеща миризми. Това се потвърждава във ведическите мантри, в Упаниадите, където се казва, че подчиненото на Бога живо същество може да направи нещо само след като Върховният го пожелае. Живото същество може да вижда само когато Богът вижда, може да усеща миризми само когато Богът усеща миризми и т.н. С други думи, живото същество не може да действа независимо от Бога. То може самостоятелно да замисли нещо, но не може да го осъществи самостоятелно. Свободата в мисленето е дадена на живото същество по милостта на Бога, но за да се осъществят мислите на практика, пак е нужна милостта на Бога. Затова има известна поговорка, която казва, че човек предполага, а Господ разполага. Всички тези разяснения имат за цел да илюстрират идеята за пълната зависимост на живите същества и абсолютната независимост на Върховния Бог. Неинтелигентните хора, които претендират за равенство с Бога, трябва най-напред да докажат, че са абсолютни и независими, и чак тогава да твърдят, че са равни на Бога.