ТЕКСТ 23
вастуно мду-кхиня-
лагху-гурв-оа-шӣтатм
джигхкатас тва нирбхинн
тас рома-махӣ-рух
татра чнтар бахир втас
твач лабдха-гуо вта
вастуна – на цялата материя; мду – мекота; кхиня – твърдост; лагху – лекота; гуру – тежест; оа – топлина; шӣтатм – студ; джигхката – желаейки да възприеме; твак – усещането при допир; нирбхинн – разпространени; тасм – в кожата; рома – космите по тялото; махӣ-рух – а също и дърветата, управляващите божества; татра – там; ча – също; анта – вътре; бахи – вън; вта твач – осезанието или кожата; лабдха – възприемани; гуа – обектите на сетивното възприятие; вта – произлязоха.
Когато се появи желанието за възприемане на физическите признаци на материята: мекота, твърдост, топлина, студ, лекота и тежест, – бяха създадени осезанието, кожата, порите на кожата, космите по тялото и божествата, които ги управляват (дърветата). От двете страни на кожата има слой въздух, чрез който се осъществява сетивното възприятие.
Физическите свойства на материята (твърдост и пр.) се възприемат чрез осезанието, затова осезанието е източник на знания за физичния свят. Например като докоснем с ръка един предмет, можем да определим температурата му, а като го повдигнем, можем да определим теглото му. Осезанието се осъществява чрез кожата, порите на кожата и космите по тялото. Потоците въздух, които се движат от двете страни на кожата, също осигуряват осезанието. Осезанието е един от източниците на знание, затова тук се казва, че физичното и физиологичното знание е по-низше знание от знанието за Аза, за което се говори в предишната шлока. Знанието за Аза може да обхване възприемания със сетивата свят, но физическото, материалното знание само по себе си не може да изведе човека до постигане природата на Аза.
Между космите по тялото и растителността по тялото на Земята има много тясна връзка. Растенията поддържат кожата в нормално състояние, като ѝ осигуряват храна и различни лекове, за което се говори в Трета песен: твачам ася винирбхинн вивишур дхиям оадхӣ.