ТЕКСТ 24
хастау рурухатус тася
нн-карма-чикӣра
тайос ту балавн индра
днам убхашраям
хастау – ръцете; рурухату – проявени; тася – неговите; нн – различни; карма – дейности; чикӣра – желаейки; тайо – на тях; ту – обаче; балавн – да даде сили; индра – полубогът на рая; днам – дейностите на ръката; убхая-шраям – зависими от полубога и от ръката.
След това, когато Върховната Личност пожела да върши различни дейности, възникнаха двете ръце, тяхната сила, полубогът на небесата (Индра) и дейностите, осъществявани от ръцете и от този полубог.
Ако анализираме дадените дотук описания на различните сетивни органи на живото същество, ще забележим, че никой от тях не е независим в никой етап от съществуването си. Богът е наричан Господар на сетивата (Хӣкеша). Сетивните органи на живите същества се появяват по волята на Бога и всеки от тях се управлява от определен полубог. Следователно никой не може да се мисли за собственик на сетивата си. Живото същество е подвластно на сетивата си, сетивата са подвластни на полубоговете, а полубоговете са слуги на Върховния Бог. Така е устроено творението. В крайна сметка всичко се управлява от Върховния Бог; нито материалната природа, нито живите същества са независими. Заблудените същества, които твърдят, че са господари на сетивата си, са пленници на външната енергия на Бога. Докато не се избавят от лъжливата си гордост, те ще остават под властта на външната енергия и никога няма да се освободят от плена на илюзията (м), колкото и да се провъзгласяват за освободени души.