ТЕКСТ 25
гати джигӣата пдау
рурухте 'бхикмикм
падбх ягя свая хавя
кармабхи крияте нбхи
гатим – движение; джигӣита – желаейки това; пдау – краката; рурухте – проявени; абхикмикм – преднамерен; падбхм – от краката; ягя – Бог Виу; сваям – Той лично; хавям – задълженията; кармабхи – чрез собствените предписани задължения; крияте – бе причината, за да се направи; нбхи – от различните човешки същества.
След това Той пожела да се движи и тогава се появиха краката му, а от краката се роди управляващото божество на име Виу. Под неговото непосредствено наблюдение всички видове човешки същества са заети с жертвоприношението на предписаните си задължения.
Всички хора изпълняват определени професионални задължения и това веднага става ясно, щом видим как постоянно сноват насам-натам. Това се забелязва най-вече в големите градове, където по улиците вървят цели тълпи загрижени хора. Но движението не се ограничава само в градовете – с помощта на различни транспортни средства хората пътуват от място на място, от град в град. За да преуспяват в делата си, те пътуват по земята с коли и влакове, под земята се движат с метро, летят със самолети в небето и целта на цялото това движение е една: да изкарат колкото се може повече пари, за да се обградят с удобства. За тези удобства работят учените, художниците, инженерите и още много други, в най-различни области на човешката дейност. Но те не знаят как да организират дейностите си така, че да постигнат целта на човешкия живот. Те не знаят тази тайна и затова всичките им дейности са насочени към сетивното наслаждение; така, без дори да забелязват, те потъват все по-дълбоко и по-дълбоко във владенията на мрака.
Пленени от външната енергия на Върховния Бог, хората напълно са забравили Върховния Бог Виу. Затова смятат за напълно естествено, че единственият смисъл на човешкото съществуване в материалния свят е да се постига колкото се може повече сетивно наслаждение. Но тези превратни представи за живота не могат да донесат на никого душевен покой, затова въпреки научния прогрес, основаващ се на експлоатирането на природните ресурси, хората от материалистическото общество си остават нещастни. Тайната за постигането на световния мир е, че на всяка крачка от своя път хората трябва да се опитват да извършват жертвоприношения. Бхагавад-гӣт (18.45 – 46) разкрива тази тайна в следните стихове:
све све кармай абхирата
сасиддхи лабхате нара
сва-карма-нирата сиддхи
ятх виндати тач чху
ята правттир бхӯтн
йена сарвам ида татам
сва-карма там абхярчя
сиддхи виндати мнава
Богът казва на Арджуна: „Чуй от мен как човек може да постигне най-голямото съвършенство на живота просто като изпълнява предписаните си задължения. Това съвършенство може да постигне този, който обожава Върховния Бог и извършва жертвоприношения в името на всепроникващия Върховен Бог Виу, който изпълнява желанията на всяко живо същество, действащо в съответствие с наклонностите си“.
В това, че хората имат различни наклонности, няма нищо лошо, защото всеки човек е надарен с относителната независимост да избира между различни занимания и да гради живота си на основата на този избор. Важното обаче е той да не забравя, че не е абсолютно независим. Човек винаги се намира под властта на Върховния Бог и на неговите пълномощници. Като знае това, той трябва да посвети цялата си дейност и всички резултати от труда си на Върховния Бог и да превърне това в принцип на живота си, както съветват авторитетите, вещи в науката за трансценденталното любовно служене на Върховния Бог Виу. За изпълняването на предписаните задължения най-важната част от тялото са краката, защото без крака човек не може да се придвижва от едно място на друго. Затова Богът лично поема контрола върху краката на човешките същества, създадени, за да извършват яги.