ТЕКСТ 32
гутмакнӣндрии
бхӯтди-прабхав гу
мана сарва-викртм
буддхир вигна-рӯпиӣ
гуа-тмакни – привързани към качествата; индрии – сетивата; бхӯта-ди – материалното его; прабхав – повлияни от; гу – гуите на материалната природа; мана – умът; сарва – всички; викра – привързаност (щастие и нещастие); тм – форма; буддхи – интелигентност; вигна – размишление; рӯпиӣ – белег.
Сетивните органи са привързани към гуите на материалната природа, а гуите са създадени от лъжливото его. Умът е източник на всевъзможни материални преживявания (щастие и нещастие), а интелигентността е проявление на способността на ума да анализира и разсъждава.
Заблудено от материалната природа, живото същество се отъждествява с лъжливото его. Казано по-ясно, веднага щом попадне в капана на материалното тяло, живото същество забравя за духовната си природа и започва да се отъждествява с телесните отношения. Лъжливото его влиза в контакт с различните гуи на материалната природа и така сетивата се привързват към гуите. Умът е механизъм, с чиято помощ живото същество възприема различните материални усещания, а интелигентността притежава способността да анализира и да разсъждава и може да промени всичко към по-добро. Затова интелигентният човек може да се освободи от илюзията на материалното съществуване, като използва правилно интелигентността си. Той може да осъзнае неестествеността на материалното си съществуване и да започне да се замисля кой е той, защо е принуден да търпи толкова много страдания и как може да се избави от тях. И тогава, ако общува с подходящи хора, той може да промени живота си към по-добро, като поеме пътя към себепознанието. Затова интелигентните хора трябва да общуват с велики мъдреци и святи личности, които вървят по пътя на освобождението. В общуването си с тях те ще получат наставления, които ще отслабят привързаността им към материята. Така интелигентните хора постепенно се освобождават от илюзията на материята и от лъжливото его и постигат вечен живот, изпълнен със знание и блаженство.