ТЕКСТОВЕ 37 – 40
прадж-патӣн манӯн девн
ӣн пит-ган птхак
сиддха-чраа-гандхарвн
виддхрсура-гухякн
киннарпсарасо нгн
сарпн кимпурун нарн
мт рака-пишчш ча
прета-бхӯта-винякн
кӯмонмда-ветлн
тудхнн грахн апи
кхагн мгн пашӯн вкн
гирӣн нпа сарӣспн
дви-видхш чатур-видх йе 'нйе
джала-стхала-набхаукаса
кушалкушал мишр
карма гатаяс тв им
прадж-патӣн – Брахм, синът му Дака и другите му синове; манӯн – периодично сменящите се управници, такива като Ваивасвата Ману; девн – като Индра, Чандра и Варуа; ӣн – като Бхгу и Васиха; пит-ган – обитателите на планетите Пит; птхак – отделно; сиддха – обитателите на планетата Сиддха; чраа – обитателите на планетата Чраа; гандхарвн – обитателите на планетите Гандхарва; виддхра – обитателите на планетата Виддхара; асура – атеистите; гухякн – обитателите на планетата Яка; киннара – обитателите на планетата Киннара; апсараса – красивите ангели от планетата Апсар; нгн – змиевидните обитатели на Нгалока; сарпн – жителите на Сарпалока (змии); кимпурун – маймуноподобните жители на планетата Кимпуруа; нарн – обитателите на Земята; мт – жителите на Мтлока; рака – жителите на планетата на демоните; пишчн – обитателите на Пишчалока; ча – също; прета – жителите на Преталока; бхӯта – злите духове; винякн – таласъми; кӯма – блуждаещи огньове; унмда – лунатици; ветлн – джинове; тудхнн – особен вид зъл дух; грахн – добри и зли звезди; апи – също; кхагн – птиците; мгн – горските животни; пашӯн – домашните животни; вкн – призраците; гирӣн – планините; нпа – о, царю; сарӣспн – влечуги; дви-видх – подвижните и неподвижните живи същества; чату-видх – живите същества, раждащи се от зародиши, яйца, пот и семена; йе – други; анйе – всички; джала – вода; стхала – земя; набха-окаса – птици; кушала – в щастие; акушал – в нещастие; мишр – в смесица от щастие и нещастие; кармам – в съответствие с миналите си дела; гатая – в резултат от; ту – но; им – всички те.
О, царю, знай от мен, че Върховният Бог създава всички живи същества в съответствие с миналите им дейности. Това важи за Брахм и синовете му (Дака и другите), за периодично сменящите се предводители на човечеството (Ваивасвата Ману и другите), за полубоговете (Индра, Чандра, Варуа и т.н.), за великите мъдреци, като Бхгу, Вса и Васиха, за жителите на Питлока и Сиддхалока, за чраите, гандхарвите, виддхарите, асурите, яките, киннарите и ангелите, за змиите, маймуноподобните кимпуруи, човешките същества, жителите на Мтлока, демоните, пишчите, призраците, духовете, лунатиците и злите духове, за благоприятните и неблагоприятните звезди, за таласъмите, горските животни, птиците, домашните животни, влечугите, планините, подвижните и неподвижните живи същества, за създанията, родени от зародиши, от яйца, от пот и от семена, и за всички останали – във водата, на земята или в небето, щастливи, нещастни или по малко и от двете. Те всички са създадени от Върховния Бог според миналите си дела.
Тук са изброени всевъзможни живи същества, които се отнасят към различни видове живот и населяват различни планети от тази вселена, от най-висшата до най-низшата, но всички те без изключение са създадени от Всемогъщия Баща, Виу. Следователно в цялата вселена няма никой, който да е независим от Върховната Божествена Личност. Затова в Бхагавад-гӣт (14.4) Богът утвърждава, че всички живи същества са негови рожби:
сарва-йониу каунтея
мӯртая самбхаванти
тс брахма махад йонир
аха бӣджа-прада пит
Материалната природа е като майката. Въпреки че всяко живо същество се появява на бял свят от майчиното тяло, майката не е първопричина за раждането му. Първопричина е бащата. Без бащиното семе майката не може да роди дете. Следователно всички живи същества във всички форми на живот и във всички позиции в безбройните вселени са родени от семето на Всемогъщия Баща, Божествената Личност, и само невежите ги смятат за творение на материалната природа. Всички живи същества, които са подчинени на материалната енергия на Върховния Бог, като се започне от Брахм и се стигне до нищожната мравка, се проявяват в различни тела според миналите си деяния.
Материалната природа е една от енергиите на Бога (Бхагавад-гӣт, 7.4). Тя е по-низша в сравнение с живите същества, които принадлежат към висшата природа. Всичко, което става във вселената, е резултат от съчетаване на висшата с низшата природа на Бога.
Някои живи същества, които се намират в по-добри условия, са относително щастливи, докато други само страдат. Но в действителност никое живо същество не е истински щастливо сред обусловения живот в материалния свят. В затвора не може да има щастливи, въпреки че едни затворници са на по-лек режим от други. Интелигентният човек трябва да се стреми не да смени лошата килия с по-хубава, а завинаги да напусне затвора. Затворникът може да си издейства временно по-лек режим, но при следващата присъда пак ще трябва да страда в ужасни условия. И така, трябва да направим всичко възможно, за да се освободим от затвора и да се върнем вкъщи, обратно при Бога. Това е истинската цел на живота на всички живи същества.