ТЕКСТ 43

Сравнението на творението с облаците е много подходящо. Облаците се образуват в небето, съществуват в небето и когато вятърът ги разкъса, остават пак в небето, но вече в непроявено състояние. По същия начин в определеното време Върховната Божествена Личност в образа на Брахм създава творението, Тя в образа на Виу го поддържа и пак Тя го унищожава, приемайки образа на Рудра (Шива). Сътворението, поддържането и унищожението на вселената са обяснени много добре в Бхагавад-гӣт (8.19 – 20) както следва:

Материалният свят е така устроен, че най-напред по съвършен начин се сътворява, след това се развива и дълго време остава неизменен (толкова дълго, че и най-великият математик не е в състояние да определи възрастта на творението), но когато дойде време, с настъпването на нощта на Брахм, отново се унищожава. А когато наближи краят на нощта, той отново се създава и в него отново започват да действат същите закони на поддържането и унищожението.

Ако на глупавите обусловени души, приели временния свят за свое постоянно жилище, им е останала поне капка разум, трябва да се опитат да разберат защо има сътворение и унищожение. Вършителите на плодоносни дейности в материалния свят с въодушевление строят огромни предприятия, огромни здания, огромни империи, гигантска промишленост и много други огромни и преогромни неща от енергията и суровините, с които ги снабдява Върховният Бог чрез материалната си представителка. С тези ресурси и с цената на енергията си обусловените души творят, за да удовлетворяват прищевките си, но след това против волята си са принудени да се разделят с творенията си и да приемат друго жизнено състояние, за да започнат всичко отначало. За да вдъхне някаква надежда на глупавите обусловени души, които пропиляват енергията си в тленния материален свят, Богът им дава знание за това, че съществува друга природа, която е вечна, несътворима и неунищожима, и че те могат да разберат какво трябва да правят и как да използват ценната си енергия. Вместо да пилеят безсмислено енергията си в материалния свят, който по върховната воля е обречен на унищожение в определения срок, обусловените души трябва да я насочат към предано служене на Бога, за да могат да се издигнат до другата, вечната природа, където няма раждане, смърт, сътворение и унищожение и където животът е вечен, изпълнен със знание и безкрайно блаженство. И така, временното творение се проявява и унищожава, за да могат обусловените души, които са привлечени от временните неща, да получат знание. Този свят е сътворен, за да даде възможност на обусловените души да познаят себе си, а не за да удовлетворяват сетивата си, към което се стремят всички вършители на плодоносни дейности.