ТЕКСТ 28
тато вишеа пратипадя нирбхаяс
тентманпо 'нала-мӯртир атваран
джьотирмайо вюм упетя кле
вйв-тман кха бхад тма-лигам
тата – след това; вишеам – особеност; пратипадя – като получи; нирбхая – без опасения; тена – с това; тман – чистата същност; па – вода; анала – огън; мӯрти – форми; атваран – като преодолее; джьоти-мая – сияен; вюм – атмосфера; упетя – когато стигне там; кле – с течение на времето; вю – въздух; тман – със същността; кхам – е терен; бхат – велик; тма-лигам – истинската форма на душата.
След като достигне Сатялока, преданият получава способността да влезе без страх с финото си тяло в субстанция, която напомня грубото тяло. Така едно след друго той минава през съществуване в тела, изградени съответно от земя, вода, огън, светлина и въздух, докато най-накрая получи и етерно тяло.
Всеки, който благодарение на духовната си практика и постижения отива на Брахмалока (Сатялока), може да постигне три различни вида съвършенство. Този, който се е издигнал дотам благодарение на благочестивите си дейности, заема положение, съответстващо на дейностите му. Този, който е достигнал планетата чрез обожаване на вир, или Хираягарбха, получава освобождение заедно с Брахм. Но в тази шлока става дума за ония, които са стигнали дотам благодарение на преданото служене, и се описва как след като проникнат през различните обвивки на вселената, накрая те постигат духовната си същност в абсолютната атмосфера на върховното битие.
Според Шрӣла Джӣва Госвмӣ всички вселени са струпани заедно и всяка от тях е покрита от седем обвивки. Отвъд седемте обвивки се простира област, изпълнена с вода. Всяка обвивка е десет пъти по-дебела от предходната. Върховният Бог, който с дишането си създава купа вселени, лежи над тях. Водата на Причинния океан се различава по качество от водната обвивка на вселената. Водата, която покрива вселената, е материална, докато водата на Причинния океан е духовна. Водната обвивка, за която се говори тук, има природата на лъжливото его, покриващо всички живи същества. Процесът на постепенното освобождаване от материалните обвивки, за който се говори тук, е процес на постепенно избавяне от концепциите на лъжливото его, свързани с грубото материално тяло, след което живото същество потъва във финото си тяло, докато накрая не получи и чисто духовно тяло в абсолютните владения на Божието царство.
Във връзка с това Шрӣла Шрӣдхара Свмӣ обяснява, че част от създадената от Бога материална природа се нарича махат-таттва. Една не много голяма част от махат-таттва се нарича лъжливо его. Част от егото са звуковите вибрации, а част от звука е атмосферният въздух. Една част от атмосферния въздух дава начало на разнообразието от форми, а от формите се образува енергията на електричеството и топлината. Топлината създава мириса на земята, от който пък произлиза грубият елемент земя. Съвкупността от всичко това изгражда космическото мироздание, чийто диаметър е 6,5 милиарда километра. След това започват обвивките на вселената. Дебелината на първата обвивка е 129 милиона километра, а всяка следваща обвивка – огън, светлина, въздух и етер – е десет пъти по-дебела от предходната. Преданият на Бога безстрашно преодолява тези обвивки и накрая достига абсолютната атмосфера, където всичко има единна, духовна природа. След това той стига до някоя от планетите във Вайкуха, където получава тяло, подобно на тялото на Бога, и му отдава любовно трансцендентално служене. Това е най-висшето достижение на живота в преданост, към което се стреми съвършеният йогӣ.