ГЛАВА ВТОРА

ТЕКСТ 1: Шрӣ Шукадева Госвмӣ каза: Отдавна, още преди да се появи този космос, Брахм медитираше върху вир-рӯпа и удовлетворявайки Бога, възвърна първоначалното си съзнание. По този начин той отново успя да създаде творението, каквото беше по-рано.

ТЕКСТ 2: Ведическите мантри са съставени така, че объркват хората и насочват интелигентността им към райските царства и други подобни безсмислени неща. Обусловените души витаят в мечти за илюзорното райско удоволствие, но всъщност и в рая те не изпитват истинско щастие.

ТЕКСТ 3: Ето защо докато се намира в този свят на имена, просветеният човек трябва да се ограничава със задоволяване само на най-насъщните си потребности. Той трябва да има устойчива интелигентност и никога да не се стреми към излишни неща, разбрал от собствен опит, че тези усилия са само тежък и безсмислен труд.

ТЕКСТ 4: Нима човек се нуждае от легло, щом може да легне на равната земя? Нима се нуждае от възглавница, щом може да използва собствените си ръце? Нима са му нужни прибори и съдове, когато може да използва дланите си? Нима се нуждае от дрехи, ако може да се покрива с кората на дърветата?

ТЕКСТ 5: Нима на пътя не могат да се намерят скъсани дрехи? Нима дърветата, живеещи заради другите, вече не дават милостиня? Нима реките са пресъхнали и вече не напояват жадните? Нима входовете на планинските пещери са затворени, а Всемогъщият Бог вече не защитава отдалите се души? Тогава защо учените мъдреци ласкаят тези, които се опияняват от трудно спечелени богатства?

ТЕКСТ 6: Когато осъзнае това, човек трябва да служи на Свръхдушата, която благодарение на всемогъществото си се намира в неговото сърце. Тя е вечната, безкрайна и всесилна Божествена Личност и затова е крайната цел на живота. Като я обожава, човек може да отстрани причината за обусловеното си съществуване.

ТЕКСТ 7: Кой друг, освен грубите материалисти, ще пренебрегне мислите за трансценденталното и ще се помами от нетрайните названия, когато вижда, че заради резултатите от дейностите си хората падат в реката на страданието?

ТЕКСТ 8: Други се съсредоточават върху Личността на Бога, който се намира в областта на сърцето и чийто ръст не надвишава една педя. В четирите си ръце Богът държи лотос, колело от колесница, раковина и боздуган.

ТЕКСТ 9: Устата му изразява щастие, очите му са изтеглени като листенцата на лотосовия цвят, а дрехите му, жълти като шафранения прашец на цветето кадамба, са обшити със скъпоценни камъни. Всичките му украшения са направени от злато и са обсипани със скъпоценни камъни. На главата му има ослепително блестящ накит, а на ушите му – обици.

ТЕКСТ 10: Лотосовите му крака са стъпили в средата на лотосоподобното сърце на великите мистици. На гърдите му се вижда скъпоценният камък Каустубха, върху който е изобразено красиво теленце, а раменете му са обсипани със скъпоценни камъни. Цялото му тяло е украсено с гирлянди от свежи цветя.

ТЕКСТ 11: На кръста си Той носи богато украсен пояс, а по ръцете му има пръстени със скъпоценни камъни. Гривните по ръцете и по краката му, лъскавата му коса, падаща на синкави къдри, и прекрасното му усмихнато лице радват очите.

ТЕКСТ 12: Великодушните забавления на Бога, сияещият му поглед и усмихнатото му лице показват безкрайната му милост. Затова докато човек е в състояние да задържа ума си в медитация върху Бога, той трябва да съзерцава този негов трансцендентален образ.

ТЕКСТ 13: Медитацията трябва да започне от лотосовите нозе и постепенно да се издига към усмихнатото лице на Бога. Отначало човек трябва да съсредоточи вниманието си върху лотосовите нозе на Бога, след това върху неговите прасци, бедра и така да продължава нагоре. Колкото повече умът се концентрира върху отделните части от тялото на Бога, толкова повече се пречиства интелигентността.

ТЕКСТ 14: Докато не развие стремеж към любовно служене на Върховния Бог, чийто взор обхваща и трансценденталния, и материалния свят, материалистът трябва да медитира върху вселенската форма на Бога, завършвайки изпълнението на предписаните си задължения.

ТЕКСТ 15: О, царю, когато и да пожелае да напусне планетата на човешките същества, един йогӣ не трябва да се тревожи дали времето и мястото са подходящи, а трябва да седне удобно, да се успокои и като контролира жизнения си дъх, да подчини сетивата си на ума.

ТЕКСТ 16: След това с помощта на чистата интелигентност човек трябва да потопи ума си в живото същество, а живото същество – в Свръхаза. По този начин напълно удовлетвореното живо същество постига равнището на върховното удовлетворение и прекратява всички други дейности.

ТЕКСТ 17: Тези, които са постигнали трансценденталното състояние лабдхопашнти, не са подчинени на върховното господство на опустошителното време, макар че то управлява дори небесните полубогове, упълномощени да властват над материалните създания (а какво да говорим за полубоговете!). Те не са подчинени и на материалното добро, на страстта и на невежеството, нито дори на лъжливото его, на материалния Причѝнен океан и на материалната природа.

ТЕКСТ 18: Трансценденталистите се стремят да избягват всичко, което няма отношение към Бога, защото са познали върховното състояние, при което всичко е свързано с Виу, Върховния Бог. Затова чистият предан, намиращ се в пълна хармония с Бога, не усложнява излишно нещата, а постоянно обожава лотосовите нозе на Бога, приемайки ги дълбоко в сърцето си.

ТЕКСТ 19: Чрез силата на научното знание човек трябва да се установи в осъзнаването на Абсолюта и по този начин да потуши всичките си материални желания. След това трябва да напусне материалното си тяло, като запуши с пета въздушния проход (през който се изхвърлят изпражненията) и постепенно издига жизнения си дъх през шестте основни центъра.

ТЕКСТ 20: Медитиращият предан трябва бавно да придвижи жизнения си дъх от пъпа към сърцето, оттам към гърдите, а после към основата на небцето. Той трябва да открие определените точки чрез интелигентността си.

ТЕКСТ 21: След това този бхакти йогӣ трябва да съсредоточи жизнения си дъх между веждите и като покрие седемте изхода, да се устреми към целта си – връщането вкъщи, обратно при Бога. Ако се е освободил от всички желания за материално наслаждение, той трябва да стигне до мозъчното отвърстие, и като прекъсне всички връзки с материята, да се отправи към Върховния.

ТЕКСТ 22: Но ако той, о, царю, запази стремежа си към фините материални наслаждения: например желанието да постигне най-висшата планета, Брахмалока, да овладее осемте съвършенства, да пътува в космическото пространство заедно с ваихясите или да живее на някоя от милионите планети, тогава трябва да вземе със себе си материалния си ум и сетива.

ТЕКСТ 23: Трансценденталистите се стремят да получат духовно тяло, затова благодарение на своето предано служене, отречения, мистични сили и трансцендентално знание безпрепятствено могат да се движат из материалните светове и извън пределите им. Вършителите на плодоносни дейности, грубите материалисти, са лишени от такава свобода на действие.

ТЕКСТ 24: О, царю, когато по светещата Сушум този мистик премине Млечния път, за да достигне най-висшата планета (Брахмалока), той се озовава най-напред на Ваишвнара, планетата на божеството на огъня, където напълно се пречиства от замърсяванията. След това се издига още по-високо, в кръга на Шишумра, за да общува с Бог Хари, Божествената Личност.

ТЕКСТ 25: Шишумра е оста, около която се върти цялата вселена. Наричат я пъпът на Виу (Гарбходака-шйӣ Виу). Само йогӣте могат да излязат отвъд пределите на кръга Шишумра и да достигнат планетата (Махарлока), където чистите святи личности, такива като Бхгу, се наслаждават на живот, продължаващ 4 300 000 000 земни години. Дори святите личности, чието положение е трансцендентално, обожават тази планета.

ТЕКСТ 26: Когато дойде време за окончателното унищожение на вселената (в края на живота на Брахм), от устата на Ананта (от дъното на вселената) изригва пламък. Йогӣте виждат как всички планети се превръщат в пепел. Тогава с летателни апарати, каквито използват великите и чисти души, те се отправят към Сатялока. Продължителността на живота на Сатялока се равнява на 15 480 000 000 000 години.

ТЕКСТ 27: На планетата Сатялока няма нито скръб, нито старост, нито смърт. Там няма никакви страдания и нищо не помрачава живота на обитателите ѝ, с изключение на това, че понякога съзнанието им ги кара да изпитват съчувствие към тези, които не познават пътя на преданото служене и са подложени на непреодолими страдания в материалния свят.

ТЕКСТ 28: След като достигне Сатялока, преданият получава способността да влезе без страх с финото си тяло в субстанция, която напомня грубото тяло. Така едно след друго той минава през съществуване в тела, изградени съответно от земя, вода, огън, светлина и въздух, докато най-накрая получи и етерно тяло.

ТЕКСТ 29: По този начин преданият се освобождава от фините обекти на сетивата: от аромата – чрез обонянието, от вкуса – чрез усещането на вкус, от обектите на зрението – чрез съзерцаването на форми, от осезаваното – с помощта на докосването, от звуковите вибрации – чрез приемане на етерна форма и, накрая, от органите на сетивата – чрез материалните дейности.

ТЕКСТ 30: По този начин преданият преодолява грубите и фините обвивки и навлиза в областта на егото. На това равнище той неутрализира влиянието на материалните гуи на природата (страст и невежество) и получава его в гуата на доброто. След това егото се разтваря в махат-таттва и той достига равнището на чистото себепознание.

ТЕКСТ 31: Само пречистилите се души могат да постигнат съвършенството да общуват с Божествената Личност в пълно блаженство и удовлетворение, в естествената си позиция. Този, който може да си възвърне съвършенството на предаността, никога отново не изпитва влечение към материалния свят и не се връща в него.

ТЕКСТ 32: О, достойни Махрджа Парӣкит, знай, че всичко, което казах в отговор на твоите разумни въпроси, напълно съответства на учението на Ведите и е извечна истина. Бог Ка сам разказа на Брахм тези неща, защото бе доволен от служенето му.

ТЕКСТ 33: За тези, които се скитат в материалната вселена, няма по-благодатно средство за освобождение, отколкото прякото предано служене на Бог Ка.

ТЕКСТ 34: Великата личност Брахм изучи три пъти Ведите с огромно внимание и съсредоточеност. И след като ги изследва подробно, установи, че влечението към Шрӣ Ка, Върховната Божествена Личност, е съвършенството на религията.

ТЕКСТ 35: Бог Шрӣ Ка, Божествената Личност, се намира във всяко живо същество редом с индивидуалната душа. За този факт можем да съдим по способността си да виждаме и по това, че използваме интелигентността си.

ТЕКСТ 36: О, царю, затова е толкова важно хората да слушат за Върховния Бог, Божествената Личност, да го възпяват и да го помнят, винаги и навсякъде.

ТЕКСТ 37: Тези, които пият със слуха си нектарното послание за Бог Ка, възлюбения на преданите, се освобождават от порочните си представи, че цел на живота е материалното наслаждение, и се връщат при Бога, обратно в лотосовите нозе на Божествената Личност.