ТЕКСТ 1
шрӣ-шука увча
евам етан нигадита
павн яд бхавн мама
н ян мриямн
мануйеу манӣим
шрӣ-шука увча – Шрӣ Шукадева Госвмӣ каза; евам – така; етат – всички тези; нигадитам – отговорих; павн – както попита; ят – какво; бхавн – твоя милост; мама – на мен; нм – на хората; ят – човек; мриямнм – на прага на смъртта; мануйеу – сред хората; манӣим – на мислещите.
Шрӣ Шукадева Госвмӣ каза: Махрджа Парӣкит, ти ме попита какво трябва да прави мъдрият човек на прага на смъртта. И така, аз ти отговорих.
Човечеството се състои от милиони и милиарди мъже и жени, но повечето от тях не са много интелигентни, защото не знаят почти нищо за душата. Почти всички имат погрешна представа за живота и се отъждествяват с грубите и фините си материални тела, макар че всъщност не са тези тела. Човек може да има някакво положение в очите на обществото, но ако не пита за своето аз, което е отвъд тялото и ума му, всичките му дейности през човешкия му живот са просто едно поражение. От стотиците и хиляди хора едва единици поискват да узнаят духовната си същност и се обръщат към свещените писания – Веднта сӯтра, Бхагавад-гӣт и Шрӣмад Бхгаватам. Но дори когато чете и слуша тези писания, ако не следва себепознал се духовен учител, човек пак не може да осъзнае истинската природа на своето аз. А от стотици и стотици хиляди такива хора едва единици узнават Бог Ка истински. В Чайтаня чаритмта (Мадхя, 20.122 – 123) се казва, че от безпричинна милост Бог Ка в инкарнацията си Всадева съставил ведическите писания, за да ги четат интелигентните хора в това общество – общество, в което истинската връзка с Ка е почти напълно забравена. Дори интелигентните в човешкото общество могат да забравят отношенията си с Бога, затова процесът на бхакти йога има за цел да възстанови изгубената вече връзка. Възможност за такова възстановяване дава човешката форма на живот, до която живото същество стига едва след като премине през еволюционния цикъл от 8 400 000 вида живот. Мъдрите хора трябва да обърнат сериозно внимание на тази възможност. Не всички човешки същества са мъдри, затова не всички съзнават колко важен е човешкият живот. Ето защо в тази шлока е употребена думата манӣим, която означава „мислещ“. Личностите, които са манӣим (като Махрджа Парӣкит), трябва да се обърнат към лотосовите нозе на Бог Ка и да се посветят на предано служене, да слушат святото име, да слушат за забавленията на Бога, да ги възпяват и т.н. Този метод се нарича хари-катхмта; той е особено важен за хората, които стоят на прага на смъртта.