ТЕКСТ 16

В тази шлока заслужава внимание думата сатм. Сатм означава чисти предани, които нямат никакво друго желание, освен да служат на Бога. Единствено сред такива предани трансценденталното величие на Бог Ка се обсъжда правилно. Богът казва, че в разказите за него е вложен много дълбок духовен смисъл и стига човек да ги слуша както трябва в обкръжението на сатм, той придобива огромна сила и бързо стига до предаността. Както вече разбрахме, Махрджа Парӣкит и Шукадева Госвмӣ били велики предани на Бога още от рождение. Двамата били на едно равнище, макар че отстрани Махрджа Парӣкит изглеждал велик цар, свикнал да живее в разкош, докато Шукадева Госвмӣ бил типичен отшелник, който толкова се бил отрекъл от света, че дори не покривал тялото си с дрехи. Макар да изглеждало, че Махрджа Парӣкит и Шукадева Госвмӣ са пълна противоположност един на друг, по природа и двамата били безукорно чисти предани на Бога. Когато такива предани се съберат заедно, те не могат да говорят за нищо друго, освен за славата на Бога, т.е. за бхакти йога. Същото виждаме и в Бхагавад-гӣт: когато Богът разговаря със своя предан Арджуна, не става дума за нищо друго, освен за бхакти йога, независимо какви са теориите на светските учени по този въпрос. Според Шрӣла Джӣва Госвмӣ думата ча, която е употребена непосредствено след ваисаки, означава, че макар Шукадева Госвмӣ да бил в позицията на учител, а Махрджа Парӣкит – на ученик, и двамата се намирали на едно и също равнище, което отдавна били достигнали. Тъй като в центъра на беседите бил Бог Ка, думата всудева-паряа, т.е. „предан на Всудева“, означава предан на Бог Ка. На мястото, където постел Махрджа Парӣкит, били надошли много хора, но единствената тема на всички разговори било величието на Бог Ка, защото главният разказвач бил Шукадева Госвмӣ, а главният слушател – Махрджа Парӣкит. И така, Шрӣмад Бхгаватам бил изговорен и чут от двама видни предани на Бога единствено за да бъде възславен Върховният Бог Шрӣ Ка, Божествената Личност.