ТЕКСТ 19

Ако още от детството си хората не са научени да градят живота си върху висши духовни стойности, те много малко се отличават от животните, затова в този стих са поставени на едно равнище с кучетата, свинете, камилите и магаретата. Съвременното университетско образование подготвя у човека кучешки манталитет, за да може той да служи на по-силните от него. След като завършат псевдообразованието си, псевдообразованите хора тръгват като кучета от врата на врата да молят за служба и в повечето случаи ги отпращат обратно с думите, че няма вакантни места. И както кучетата – тези презирани животни – служат търпеливо на господаря си за кора хляб, така и човекът служи на господаря си търпеливо, без да получава достойното възнаграждение.

Хората, които не са придирчиви към храната и могат да ядат всякакви боклуци, са сравнявани със свине. Свинете много обичат да ядат изпражнения. За някои животни изпражненията също са храна. Има видове животни и птици, които ядат дори камъни. Но човекът не бива да се храни с каквото му попадне; за него са отредени зърното, зеленчуците, плодовете, млякото, захарта и пр. Месото не е предназначено за него. Зъбите, които има човекът, са подходящи за дъвчене на плодове и зеленчуци. Като отстъпка за тези, които ще ядат месо въпреки всичко, човешкото същество има и два кучешки зъба. На всички е известно, че това, което е храна за едни, може да е отрова за други. Хората би трябвало да се хранят с остатъците от храната, предложена на Бог Шрӣ Ка, а Богът приема само листа, цветя, плодове и т.н. (Бхагавад-гӣт, 9.26). Във ведическите писания се казва, че на Бога не трябва да се предлага месо. И така, хората трябва да се хранят с точно определена храна. Те не трябва да се превръщат в животни само за да се сдобият с някакви уж много ценни витамини. Човек, който не е придирчив по отношение на храненето, е сравняван със свиня.

Камилата е животно, което изпитва удоволствие от яденето на тръни. Човек, който иска да се наслаждава на семейния или на светския живот, е сравняван с камила. Материалният живот е пълен с тръни, затова човек трябва да живее според ведическите правила, за да извлече максимална полза от вече сключената лоша сделка. Хората смучат собствената си кръв и на това се крепи животът в материалния свят. Най-привлекателният вид материално наслаждение е половият живот. Да се наслаждава човек на секс, означава да смуче собствената си кръв, повече няма какво да се каже по този въпрос. Камилата също смуче собствената си кръв, като дъвче бодливите тръни. Тръните режат езика ѝ и устата ѝ се напълва с бликналата кръв. За глупавата камила тръните, смесени с прясна кръв, имат много хубав вкус и тя продължава да ги дъвче, въобразявайки си, че това е удоволствие. Крупните бизнесмени и индустриалци, които полагат огромни усилия, за да спечелят пари на всяка цена, дори и със съмнителни средства, също ядат трънливите плодове от действията си, смесени със собствената им кръв. Затова Бхгаватам поставя тези болни хора на едно равнище с камилите.

Магарето се слави като най-глупавото същество дори и сред животните. То работи непосилно и носи тежки товари, без да получава нищо за това.* Обикновено магарета имат перачите, които не са на голяма почит в обществото. И главното, с което се отличава магарето, е че то много често получава ритници от женските магарета. Когато моли възлюбената си от нежния пол за близост, то получава ритници и въпреки това продължава да върви след нея, като се надява, че все пак ще може да изпроси някакво удоволствие. Затова мъжът под чехъл бива сравняван с магаре. Обикновените хора трябва да се трудят непрекъснато, особено в епохата на Кали. В тази епоха хората всъщност извършват тежка магарешка работа, носейки товари и теглейки хели и рики. Привидният прогрес на човешката цивилизация е довел дотам, че хората вършат магарешка работа. Работниците от големите заводи и фабрики също се трудят пряко сили, а след тежкия ден тези нещастници трябва да понасят ритниците на нежния пол, и то не само заради секса, но и за всякакви семейни работи.

И така, Шрӣмад Бхгаватам причислява хората, които нямат духовно знание, към категорията на кучетата, свинете, камилите и магаретата, и това не е преувеличение. Избраниците на невежите хорски маси могат много да се гордеят, че им се кланя такова огромно множество от кучета и свине, но това не им прави особена чест. Бхгаватам открито провъзгласява, че ако у „великия“ лидер на човекоподобни кучета и свине не се появи стремеж към овладяване на науката за Ка, той също е животно. Той може да бъде наричан могъщо и силно животно, или голямо животно, но според критерия на Шрӣмад Бхгаватам заради атеизма си не може да бъде причисляван към човешката общност. С други думи, атеистичните водачи на хора, които са стигнали до равнището на кучета и свине, са още по-големи животни, защото в тях още по-ярко са изразени животинските качества.