No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 22

бархйите те наяне нар
лигни виор на нирӣкато йе
пдау н тау друма-джанма-бхджау
кетри ннувраджато харер яу

бархйите – като перата на пауна; те – тези; наяне – очи; нарм – на хората; лигни – форми; вио – на Божествената Личност; на – не; нирӣката – гледат; йе – всички такива; пдау – крака; нм – на хората; тау – тези; друма-джанма – родени от дървото; бхджау – подобни; кетри – святи места; на – никога; анувраджата – следват; харе – на Бога; яу – които.

Очите, които не гледат символичните проявления на Божествената Личност Виу (неговите форми, име, качества и пр.), са като очите по перата на пауна, а краката, които не посещават святите места (които напомнят за Бога), са като стволовете на дърветата.

Методът на храмовото обожание се препоръчва особено настоятелно за семейните предани. Доколкото позволяват условията, под ръководството на духовния учител всеки семеен трябва да установи в дома си мӯрти на Виу, най-вече формите на Рдх-Ка, Лакмӣ-Нряа и Сӣт-Рма, но също и други форми на Бога: Нсиха, Варха, Гаура-Нитй, Матся, Кӯрма, шлагрма-шил и форми на Виу като Тривикрама, Кешава, Ачюта, Всудева, Нряа и Дмодара, както препоръчват Ваиава-тантра и Пурите. Цялото семейство трябва да следва обожанието според указанията и правилата на арчана-видхи. Всеки член на семейството, който е навършил дванадесет години, трябва да получи посвещение от истински духовен учител и всички трябва да служат на Бога всеки ден от четири сутринта до десет вечерта, като правят магала-ртрика, нираджана, арчана, пӯдж, кӣртана, шгра, бхога-ваикли, сандх-ртрика, пха, бхога (вечерта), шаяна-ртрика и т.н. Извършването на такова обожание под ръководството на истински духовен учител ще помогне на семейните да се пречистят и бързо да напреднат в духовното знание. За начинаещия предан не е достатъчно да има само теоретично знание. Знанието, получено от книгите, е теория, а процесът на арчана е приложение на тази теория в практиката. Духовното знание трябва да се развива, като се съчетава теорията с практиката, и това е сигурен път към духовното съвършенство. Обучението на начинаещия предан в предано служене зависи напълно от духовния учител, който знае как да води ученика си, за да може той постепенно да напредва по пътя към къщи, обратно при Бога. Човек не трябва да бъде лъже-духовен учител – да става духовен учител само за да покрива семейните си разходи. Духовният учител трябва да знае как да освободи ученика си от ноктите на неизбежната смърт. Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ хкура е описал качествата, които притежава истинският духовен учител, и една от строфите гласи:

шрӣ-виграхрдхана-нитя-нн-
шгра-тан-мандира-мрджандау
юктася бхактш ча ниюджато 'пи
ванде гуро шрӣ-чараравиндам

Шрӣ-виграха е арч – предназначената за обожание форма на Бога. Ученикът трябва да обожава мӯртите редовно, като извършва шгра (украсяване и обличане на мӯртите) и мандира-мрджана, почистване на храма. Духовният учител е толкова милостив, че сам учи начинаещия предан, за да му помогне да осъзнае постепенно трансценденталното име, качества и форма на Бога.

Само като насочи вниманието си към служенето на Бога, и особено към украсяването и почистването на храма, към мелодичните кӣртани и четенето на духовните наставления в писанията, човек може да се спаси от адските съблазни на киното и от долнопробните сексуални песни, с които го залива радиото. Ако човек не е в състояние да поддържа храм в собствения си дом, трябва да отиде в друг храм, където всички описани по-горе церемонии се извършват редовно. Когато посещава храма в дома на някой предан и съзерцава богато украсените форми на Бога, под въздействието на осветената атмосфера в храма светският му ум получава импулс за духовна дейност. Хората трябва да посещават святи места като Вндвана, където храмовете и обожанието на мӯртите се поддържат особено грижливо. По-рано всички богати хора – царе и заможни търговци – са строели такива храмове под ръководството на видни предани на Бога като шестимата Госвмӣ; дълг на обикновените хора е да се възползват от тези храмове и от празниците, които се устройват в святите места, следвайки стъпките на великите предани (анувраджа). Човек не трябва да отива в храмовете и в святите места, станали безсмъртни благодарение на трансценденталните забавления на Бога, като на екскурзия. Той трябва да ги посещава под ръководството на човек, който познава тази наука. Това се нарича анувраджа. Ану означава „следвам“. Затова дори когато посещава храмовете и святите места, човек е най-добре да следва наставленията на истински духовен учител. Ако не постъпва така, той е като дървото, обречено от Бога на неподвижност. Хората злоупотребяват със способността си да се движат, ако пътешестват само за да разглеждат светски забележителности. Най-доброто, за което може да се използва склонността към пътешествия, е да се посещават святите места, открити от великите чрии. По този начин хората няма да стават жертви на пропагандата на атеистите, които само гледат да трупат пари и нямат никаква представа от духовната страна на живота.

« Previous Next »