ТЕКСТ 24

Трябва да отбележим, че в първите три глави на Втора песен е описан постепенният процес на усъвършенстване на преданото служене. В първата глава бе отделено повече внимание на началните стъпки в преданото служене за постигане съзнание за Бога, а именно слушането и възпяването, и за начинаещите бе предложена най-простата концепция за Личността на Бога – неговата вселенска форма. С помощта на тази груба концепция за Бога, която се основава на материалните проявления на енергията му, човек може да одухотвори ума и сетивата си и постепенно да се съсредоточи върху Бог Виу, Върховния, който под формата на Свръхдуша се намира във всяко сърце и навсякъде, във всеки атом на материалната вселена. Системата пача-упсан, която превежда простия човек през пет психологически състояния, води до същата цел – постепенно да го научи да обожава висшата сила, която може да бъде представена под формата на огъня (електричеството), слънцето, съвкупността от живи същества, Шива и накрая безличностната Свръхдуша, която е частично проявление на Бог Виу. Всичко това е описано подробно във втората глава. Третата глава е предназначена за тези, които са постигнали равнището на обожаване на Виу, т.е. чистото предано служене; в нея се описва зрелият етап в обожанието на Виу и промените, които стават в сърцето на човека.

Целият процес на духовно развитие цели да промени сърцата на живите същества, да възстанови вечната им и естествена връзка с Върховния Бог като негови слуги. В хода на преданото служене сърцето се променя – човек спира да изпитва удоволствие от въображаемото си господство над света и се усилва стремежът му да отдава любовно служене на Бога. Тук се описва как видхи-бхакти, т.е. преданото служене по правила, което се извършва с частите на тялото (очите, ушите, носа, ръцете и краката, както вече говорихме), влияе върху ума, който подбужда към действие всички телесни части. У човека, който извършва регулирано предано служене, непременно трябва да настъпи промяна в сърцето. Ако това не стане, сърцето на такъв човек е оковано в желязо, то не омеква дори при повтаряне святото име на Бога. Винаги трябва да помним, че слушането и повтарянето са основните задължения в преданото служене и ако преданият ги изпълнява както трябва, непременно ще стигне до екстаза – очите му ще се напълнят със сълзи, а космите по тялото му ще настръхнат. Тези реакции са естествени и са първите симптоми за равнището бхва, което предшества према, съвършената любов към Бога.

Но ако тази реакция не настъпи дори след като човек дълго време е слушал и възпявал святото име на Бога, това се дължи на извършваните оскърбления. Така се твърди в Сандарбха. Ако преданият, който започва да повтаря святото име на Бога, не се стреми да избягва десетте вида оскърбления в краката на святото име, той никога няма да усети раздялата с Бога, от която в очите бликват сълзи, а космите настръхват.

Стадият бхва има осем трансцендентални признака: вялост, изпотяване, настръхване на космите, секване на гласа, треперене, побледняване на тялото, сълзи в очите и накрая транс. В Нектарът на предаността, обобщено изложение на Бхакти-расмта синдху от Шрӣла Рӯпа Госвмӣ, подробно са обяснени както тези признаци, така и други трансцендентални състояния – и устойчиви, и нарастващи.

Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ хкура се отнася много критично към симулирането на бхва от някои безпринципни неофити, които се стремят към евтино признание. Не само Вишвантха Чакравартӣ, но и Шрӣла Рӯпа Госвмӣ ги осъжда много сурово. Понякога преданите-материалисти (пркта-сахаджи) симулират изброените осем признака, но лъжата веднага става явна, когато проличи, че тези лъже-предани са привързани към ред забранени неща. Човек, който е пристрастен към пушене, пиене или непозволени връзки с жени, може да се кичи с белезите на преданите, но не може да изпита екстаза, съпровождащ осемте признака. Тъй като понякога хората симулират тези признаци, Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ казва, че такива симуланти имат каменни сърца. Понякога върху тях падат отблясъци от трансценденталните признаци на екстаза, но ако и тогава не изоставят порочните си навици, за тях няма никаква надежда да осъзнаят трансценденталното.

Когато на брега на Годварӣ Бог Чайтаня срещнал Шрӣла Рмнанда Ря от Каваур, Той почувствал в себе си всички тези признаци, но потиснал изявата им, защото с Ря вървели и неколцина брхмаи, които не били предани. Това показва, че при определени обстоятелства признаците на екстаза могат да не намерят израз дори у предан от първата класа. Истинската и устойчива бхва намира сигурен израз в отмирането на материалните желания (кнти), в използването на всеки миг за трансцендентално любовно служене на Бога (авртха-клатвам), в силното желание за непрекъснато прославяне на Бога (нма-гне сад ручи), в стремежа на предания да живее там, където е бил Богът (прӣтис тад-васати стхале), в абсолютната непривързаност към материалното щастие (виракти) и в липсата на горделивост (мна-шӯнят). Човекът, който е развил всички тези трансцендентални качества, наистина е достигнал равнището на бхва, за разлика от симулантите с каменни сърца, преданите-материалисти.

И така, целият процес може да се обобщи по следния начин: напредналите предани, които възпяват святото име на Бога, без да допускат оскърбления, и се отнасят дружелюбно към всички, могат да изпитат трансценденталната сладост на възпяването на Бога. И както вече споменахме, резултатът от това е, че изчезват всички материални желания. Начинаещите, които се намират на най-ниското равнище в преданото служене, неизбежно изпитват завист и затова вместо да следват чриите, си измислят собствени правила и начини за предано служене. Ето защо дори постоянно да повтарят святото име на Бога, те пак не могат да усетят трансценденталния му вкус. По тази причина чриите осъждат показните сълзи, треперенето, изпотяването, загубата на съзнание и пр. Като общуват с чисти предани на Бога обаче, начинаещите могат да преодолеят лошите си склонности. В противен случай сърцата им ще си останат каменни и без никаква надежда за промяна. Напредъкът по пътя, който води вкъщи, обратно при Бога, зависи от наставленията на свещените писания, предадени от предан, който е постигнал себепознание.