ТЕКСТ 9
рджя-кмо манӯн девн
нирти тв абхичаран яджет
кма-кмо яджет сомам
акма пуруа парам
рджя-кма – този, който желае да управлява империя или царство; манӯн – Манувците, полуинкарнациите на Бога; девн – полубоговете; ниртим – демоните; ту – но; абхичаран – ако желае победа над враговете си; яджет – трябва да обожава; кма-кма – този, който иска сетивно наслаждение; яджет – трябва да обожава; сомам – полубога Чандра; акма – този, който няма материални желания; пуруам – Върховната Божествена Личност; парам – Върховният.
Този, който желае да управлява царство или империя, трябва да обожава Манувците. Този, който иска да побеждава враговете си, трябва да обожава демоните, а този, който се стреми към сетивно наслаждение, трябва да обожава Луната. Но този, който не желае нищо материално, трябва да обожава Върховната Божествена Личност.
За освободената личност всички описани по-горе наслаждения са лишени от смисъл. Различните материални наслаждения привличат само тези, които са обусловени от материалните гуи на външната енергия. С други думи, материалистите са пълни с всякакви желания, докато трансценденталистите нямат никакви материални желания. Богът сам заявява, че материалистите, които търсят материално наслаждение и с тази цел се стремят към благоволението на различните полубогове, както бе описано по-горе, не могат да владеят сетивата си и затова се предават на безсмислени дейности. И така, човек не трябва да се стреми към никакво материално наслаждение, а да бъде достатъчно разумен и да обожава Върховната Божествена Личност. Лидерите на невежите са още по-невежи, защото открито и глупаво твърдят, че човек може да обожава кой да е полубог и пак да постигне същия резултат. Освен че противоречат на учението на Бхагавад-гӣт и Шрӣмад Бхгаватам, тези проповеди са и много смешни, както е смешно да се твърди, че закъдето и да си купи билет човек, накрая ще пристигне все на едно и също място. Никой не може да отиде от Делхи в Бомбай, като си купи билет за Барода. Тук ясно се казва, че хората, които имат различни желания, извършват и различни обожания, а този, който няма никакви желания за материално наслаждение, трябва да обожава Върховния Бог Шрӣ Ка, Божествената Личност. Този вид обожание се нарича предано служене. Чистото предано служене е служене на Бога, в което няма и сянка от материални желания, в това число и от желания за плодоносни дейности и емпирични разсъждения. Човек може да обожава Върховния Бог също и с цел да удовлетвори материалните си желания, но резултатът от това обожание ще бъде съвсем различен, както ще видим в следващата шлока. Обикновено Богът не изпълнява материалните желания за сетивно наслаждение; поклонниците си обаче Той дарява с тази милост, защото накрая те спират да желаят материални неща. Заключението е, че човек трябва да сведе до минимум желанията си за материално наслаждение и за тази цел трябва да обожава Върховната Божествена Личност, която тук е наречена парам, т.е. отвъд всичко материално. Шрӣпда Шакарчря също казва: нряа паро 'вяктт – Върховният Бог е отвъд пределите на материалното творение.