ТЕКСТ 11

Брахмджӣ казал, че впечатлението на Нрада, че Брахм не е върховният господар в творението, е вярно. Понякога ограничените хора наивно смятат Брахм за причината на всички причини. Нрада искал да изясни този въпрос, като попита Брахмджӣ, върховния авторитет във вселената. Както решението на върховния съд на държавата е окончателно, така във ведическия процес за овладяване на знанието окончателно е мнението на Брахмджӣ, върховния авторитет във вселената. Както посочихме в предишния стих, Нрададжӣ бил освободена душа; това означава, че той не бил от тези глупави хора, които сами си измислят бог или богове. Той се представял за глупак, но в същото време постъпил много интелигентно, като помолил върховния авторитет да разсее съмненията му, за да могат невежите да се възползват и да научат истината за твореца и за сложния процес на сътворението.

В тази шлока Брахмджӣ разсейва заблудите на невежите и утвърждава, че той създава вселенското многообразие след потенциалното сътворение, осъществено от ослепителното сияние на Бог Шрӣ Ка. Отделно от това Брахмджӣ заявява същото в една сахит, която се нарича Брахма сахит (5.40):

„Аз служа на Върховната Божествена Личност Говинда, изначалния Бог, чието трансцендентално телесно сияние, наречено брахмаджьоти – безкрайно, необозримо и всепроникващо, – е причината за сътворението на безбройните планети с различните атмосфери и условия на живот“.

Същото се казва и в Бхагавад-гӣт (14.27). Бог Ка е основата на брахмаджьоти (брахмао хи пратиххам). Във ведическия речник Нирукти думата пратих е обяснена като „това, което е основа на“. Следователно брахмаджьоти не е независимо или самоподдържащо се. Бог Шрӣ Ка е неговият създател и в този стих то е наречено сва-рочи – сияние от трансценденталното тяло на Бога. Брахмаджьоти е всепроникващо и цялото творение се появява благодарение на неговата потенциална енергия; затова ведическите химни обявяват, че брахмаджьоти поддържа всичко, което съществува (сарва кхалв ида брахма). Безкрайното и необозримо брахмаджьоти е енергетичното семе на цялото творение, а Богът е източникът на брахмаджьоти. Следователно Богът (Шрӣ Ка) е върховната причина на цялото творение (аха сарвася прабхава).

Наивно е да мислим, че Богът твори като ковач с чук в ръка. Богът твори чрез енергиите си. Той притежава многообразни енергии (парся шактир вивидхаива шрӯяте). Както малкото семе на баняновия плод притежава способността да създаде огромно баняново дърво, по същия начин с енергията на своето брахмаджьоти (сва-рочи) Богът сее семената на бъдещите творения, а личности като Брахм поливат семената, за да поникнат. Брахм не може да създаде семената, но може да ги отгледа, докато станат дървета, както градинарят полива растенията и овощните дървета и подпомага растежа им. Сравнението със слънцето тук е много уместно. В материалния свят слънцето е източник на цялата светлина: на огъня, на електричеството, на сиянието на луната и т.н. Всички небесни светила са създадени от слънцето, слънцето е създадено от брахмаджьоти, а брахмаджьоти е сиянието на Бога. Така че Богът е върховната причина на творението.