ТЕКСТ 13
виладжджамна яся
стхтум ӣк-патхе 'му
вимохит викаттханте
мамхам ити дурдхия
виладжджамна – който се срамува; яся – чиито; стхтум – остава; ӣк-патхе – пред; аму – заблуждаващата енергия; вимохит – заблудените; викаттханте – говорят глупости; мама – това е мое; ахам – аз съм всичко; ити – така хулят; дурдхия – заблуждавайки се.
Заблуждаващата енергия на Бога не претендира за превъзходство, защото се срамува от позицията си, но тези, които са подведени от нея, непрекъснато говорят глупости, завладени от мислите „Аз съм това“ и „Това е мое“.
Непобедимата заблуждаваща енергия на Божествената Личност, т.е. третата енергия, въплъщаваща незнанието, може да обърка всяко живо създание на този свят, но не е достатъчно силна, за да се осмели да се изправи пред Върховния Бог. Невежеството се намира зад Божествената Личност, там то е достатъчно силно, за да може да заблуждава живите същества. И първият признак, по който може да се разпознаят заблудените, е че говорят глупости. Ведическите писания не поощряват безсмислените приказки, а най-голямата нелепост са заявленията „Аз съм еди-какво си“ и „Еди-кое си е мое“. Цялата атеистична цивилизация се основава на подобни заблуди и хората, които нямат реално знание за Бога, или се покланят на някакъв лъжлив Бог, или сами се обявяват за богове, за да мамят другите, които също са объркани от заблуждаващата енергия. Но тези, които са пред Бога и му се отдават, не могат да бъдат подведени от заблуждаващата енергия. Затова те са освободени от погрешните схващания „Аз съм това, това е мое“. Те не приемат лъжливи богове, нито се представят за равни на Върховния Бог. Тази шлока дава ясна представа за отъждествяването на обърканите хора.