ТЕКСТ 15

Според Веднта-сӯтрите (шстра-йонитвт) Върховният Бог е авторът на всички свещени писания и тяхната цел е човек да узнае Върховния Бог. Веда означава знание, което води до Бога. Ведите са създадени, за да дадат възможност на обусловените души да възродят изначалното си съзнание, което са забравили. По тази причина преданите нряа-пара категорично отхвърлят всички произведения, които нямат за цел да пробудят съзнанието за Бога. Такива „книги на знанието“, чиято цел не е Нряа, не са никакво знание, а торище, на което се събират само гарги, интересуващи се от отпадъците на света. Всяка книга, в която е изложено някакво знание (било то наука или изкуство), трябва да води до знанието за Нряа; в противен случай тя трябва да се отхвърли. Това е начинът, по който може да се напредва в знанието. Върховното обожавано божество е Нряа. В обожанието полубоговете стоят на второ място, защото са като ръце на Нряа, които му помагат в управлението на вселенските дела. Както министрите в царството са на почит, защото са свързани с царя, по същия начин полубоговете са обект на обожание, защото са свързани с Бога. Ако я няма връзката с Бога, не е правилно да се обожават полубоговете (авидхи-пӯрвакам), както не е правилно да се поливат листата и клоните на дървото, без да се полива коренът. И така, полубоговете също са зависими от Нряа. Локите, различните планети, привличат с това, че на тях има различни видове живот и блаженство, които частично представят сач-чид-нанда-виграха. Всички искат да живеят вечно, в блаженство и в знание. В материалния свят вечен живот на блаженство и знание до голяма степен може да се постигне на висшите планети, но след като стигне до тях, човек изпитва желание да напредва още повече по пътя обратно към Бога. Като се издига от планета на планета, човек може да увеличава продължителността на живота си и пропорционално на това – блаженството и знанието си. Той може да живее на различните планети хиляди и стотици хиляди години, но никъде животът му няма да е вечен. Този обаче, който постигне най-висшата планета, планетата на Брахм, може да се надява, че ще стигне и до планетите в духовното небе, където животът наистина е вечен. Следователно постепенното издигане от планета на планета достига връхната си точка, когато човек стигне до висшата планета на Бога (мад-дхма), където животът е вечен, изпълнен с блаженство и знание. Всички жертвоприношения са предназначени да удовлетворят Бог Нряа, защото като го удовлетвори, човек може да го постигне; а най-доброто жертвоприношение за епохата на Кали е сакӣртана-ягя – тя е опора в преданото служене, което извършва преданият нряа-пара.