ТЕКСТ 17

Дори Брахм, създателят на вселената, признава, че не е истинският творец, а само е вдъхновен от Бог Нряа, под чието ръководство създава всички неща, които Той, Свръхдушата у всички живи същества, вече е създал. Дори най-великият авторитет във вселената признава, че у живите същества се намират две същности – индивидуалната душа и Свръхдушата. Свръхдушата е Върховният Бог, Божествената Личност, а индивидуалната душа е вечен слуга на Бога. Богът вдъхновява индивидуалната душа да сътвори това, което Той вече е създал, и по милостта му този, който открива нещо в материалния свят, заслужава славата на негов първооткривател. Казва се, че западното полукълбо е открито от Колумб, но откритата от Колумб земя не е създадена от Колумб. Тази необятна част от сушата е създадена от всемогъщия Бог, а Колумб, благодарение на това че в миналото си е служил на Бога, е благословен с преимуществото да открие Америка. Без разрешението на Бога никой не може да сътвори нищо, защото всеки твори в пределите на способностите, с които го дарява Богът в зависимост от желанието на човека да му служи. Следователно човек доброволно трябва да служи на Бога – тогава Богът ще го дари със сили според степента, в която той се е отдал в лотосовите му нозе. Брахм е велик предан на Бога, затова Богът го упълномощил, или вдъхновил да сътвори вселената, която виждаме пред нас. А на бойното поле Курукетра Богът вдъхновил Арджуна да се сражава, като му казал:

Битката при Курукетра, както и всяка друга битка, която е ставала някога, е могла да се осъществи само по волята на Бога. Никой не може да извършва такова масово изтребление без Божието разрешение. Хората на Дурьодхана поругали честта на Драупадӣ, великата предана на Ка, и тя започнала да се моли на Бога и на всички мълчаливи свидетели на нечуваното оскърбление. След това Богът посъветвал Арджуна да се сражава и да се прослави – дори ако Арджуна откажел, по волята на Бога Дурьодхана и съюзниците му пак щели да бъдат убити. Затова Богът посъветвал Арджуна да стане негово оръдие и да се покрие със слава, като убие Бхӣма, Кара и другите великите пълководци.

Във ведическите писания, например в Каха Упаниад, Богът е наречен сарва-бхӯта-антартм, т.е. Божествената Личност, която се намира в тялото на всеки и направлява дейностите на този, който му се е отдал. Тези, които не са се отдали, попадат под властта на материалната природа (бхрмаян сарва-бхӯтни янтррӯхни мя). Те са свободни да действат на собствена отговорност и след това да изстрадват последиците от дейността си. Предани като Брахм и Арджуна никога не действат самоволно. Понеже са напълно отдадени души, те винаги изчакват Богът да им даде знак; затова се заемат с начинания, които в очите на обикновените хора изглеждат невероятни. Едно от имената на Бога е Урукрама – този, чиито дейности са необикновени и са отвъд представите на живото същество. Понякога действията на неговите предани също изглеждат удивителни, защото са ръководени от Бога. Като се започне от Брахм, живото същество, което притежава най-висшата интелигентност във вселената, и се стигне до мъничката мравка, интелигентността на всички живи същества е управлявана от Бога в положението му на трансцендентален свидетел на всички деяния. Интелигентните хора, които могат да анализират психическите процеси на мисленето, усещането и желаенето, чувстват неуловимото присъствие на Бога.