ТЕКСТ 19

Вечно трансценденталните живи същества се наричат междинна енергия на Бога, защото се намират между вътрешната и външната енергия. Всъщност нормалното положение на живите същества не е да са обусловени от материалната енергия. В стремежа си да господстват над материалната енергия обаче те попадат под нейната власт и стават обусловени от трите гуи на материалната природа. Външната енергия само покрива чистото знание на живото същество, което иначе съществува вечно заедно с Бога. Но това покритие е толкова плътно, че невежеството на обусловената душа изглежда вечно. Такова е необикновеното въздействие на м, външната енергия, която кара нещата да изглеждат материални по природа. Заради покриващата сила на материалната енергия погледът на учените се простира само до границите на материалните причини, а в действителност отвъд материалните проявления действат адхибхӯта, адхтма и адхидаива, които обусловената душа в гуата на невежеството не може да види. Проявлението адхибхӯта държи душата в кръговрата на раждането и смъртта, обричайки я на старост и болести, адхтма обуславя душата, а адхидаива е системата на външен контрол. Адхибхӯта, адхтма и адхидаива са материални проявления на закона за причините и следствията, според който обусловените души носят отговорност за действията си. В крайна сметка те са разни форми на обусловеност, а освобождението на човешкото същество от обусловеното състояние е най-висшето съвършенство, което душата може да постигне.