ТЕКСТ 23

Всички материални творения дължат съществуването си в една или друга степен на действието на гуата на страстта (раджас). Махат-таттва е принципът на материалното творение. Когато по волята на Върховния тя се възбуди, най-напред се изявяват гуите на страстта и на доброто, а след това благодарение на разнообразните материални дейности започва да доминира страстта и живите същества затъват все по-дълбоко и по-дълбоко в невежество. Брахм е олицетворение на гуата на страстта, Виу – на гуата на доброто, а Шива, бащата на материалните дейности – на гуата на невежеството. Материалната природа се нарича майка, а основоположник на материалния живот е Шива, бащата. И така, всички материални съзидателни дейности на живите същества водят началото си от гуата на страстта. С течение на времето в даден милениум се развиват постепенно различни гуи. Епохата на Кали (в която преобладава гуата на страстта) се характеризира с различни материални дейности в името на развитието на човешката цивилизация и с това, че живите същества все повече и повече забравят истинската си същност – духовната природа. Когато развият макар и в нищожна степен качества от гуата на доброто, те получават някаква представа за духовната природа, но поради господството на гуата на страстта гуата на доброто е непълноценна. И така, живите същества не могат да преодолеят ограниченията на материалните гуи, затова осъзнаването на Бога, който е отвъд всички гуи, става за тях много трудно, даже и ако с помощта на различни методи са постигнали гуата на доброто. Казано с други думи, грубата материя е адхибхӯтам, поддържането ѝ е адхидаивам, а причината за материалните дейности се нарича адхтмам. Тези три аспекта, намиращи израз под формата на природните богатства, тяхното системно попълване и използването им за създаването на различни материални неща за сетивно удоволствие на заблудените същества, са основа на дейността в материалния свят.