ТЕКСТ 25

Петте елемента – небето, въздухът, огънят, водата и земята – не са нищо друго, освен различни качества на мрака на лъжливото его. Това означава, че лъжливото его, което се намира в съвкупната форма на махат-таттва, произлиза от междинната енергия на Бога; заради това лъжливо его, което иска да господства над материалното творение, се създават елементите, доставящи на живото същество измамно наслаждение. На практика живото същество е господстващата сила, която се наслаждава на материалните елементи, въпреки че в основата на всичко стои Върховният Бог. Никой, освен Бога, не може да бъде наслаждаващ се, но живото същество развива илюзорното желание да се наслаждава само. Така се поражда лъжливото его. Когато у заблуденото живо същество се появи това желание, по волята на Бога се създават призрачните елементи. Тогава живите същества могат да тичат подир тях като подир мираж.

Казва се, че първо е създаден звукът тан-мтр, а след това небето. Този стих потвърждава, че това наистина е така, но че звукът е фината форма на небето и разликата между тях е като разликата между наблюдаващия и наблюдаваното. Звукът е изображение на действителния обект, защото звукът, произведен при описването на някакъв обект, дава представа за същността му. Следователно звукът е фина характеристика на обекта. По същия начин звуковото изображение на Бога, което назовава характеристиките му, представлява цялостна форма на Бога, както проумели Васудева и Махрджа Дашаратха – бащите на Бог Ка и Бог Рма. Звуковото изображение на Бога не се различава от самия Бог, защото Богът и образът му в звук са абсолютно знание. Бог Чайтаня учи, че в святото име на Бога, което е негово звуково изображение, са вложени всичките енергии на Бога. Затова човек може да се наслаждава на непосредствено общуване с Бога чрез чистата вибрация на неговото звуково изображение – святото име. По този начин пред чистия предан веднага се разкрива същността на Бога. Следователно чистият предан не се разделя от Бога нито за миг. Преданите, които желаят постоянно да общуват с Върховния Бог, могат да повтарят святото му име, както препоръчват шстрите: Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе. Човек, който общува с Бога по този начин, непременно ще бъде спасен от мрака на сътворения свят, роден от лъжливото его (тамаси м джьотир гама).