No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 30

ваикрикн мано джагйе
дев ваикрик даша
диг-втрка-прачето 'шви-
вахнӣндропендра-митра-к

ваикрикт – от гуата на доброто; мана – умът; джагйе – създаден; дев – полубогове; ваикрик – в гуата на доброто; даша – десет; дик – повелителят на посоките; вта – господарят на въздуха; арка – Слънцето; прачета – Варуа; ашви – Ашвинӣ-кумрите; вахни – полубогът на огъня; индра – царят на небесата; упендра – божеството на рая; митра – един от дванадесетте дити; к – Праджпати Брахм.

От гуата на доброто се създава и се проявява умът, а също и десетимата полубогове, които управляват движенията на тялото – повелителят на посоките, повелителят на въздуха, богът на Слънцето, бащата на Дака Праджпати, Ашвинӣ-кумрите, полубогът на огъня, небесният цар, обожаваното божество на рая, главният сред дитите и Праджпати Брахмджӣ. Тогава всички те започват да съществуват.

Ваикрика е неутралното състояние на творението, теджас е импулсът за създаване, а тамас е пълното проявление на материалното творение, омагьосано от мрака на невежеството. Производството на „жизнено необходимото“ във фабриките и заводите, което в епохата на Кали, епохата на машините, се е разраснало до невероятни размери, е пределът, до който може да стигне мракът. Производствените предприятия, създавани от човечеството, са в гуата на мрака, защото в действителност стоките им не са нужни никому. Човешкото общество се нуждае най-вече от храна, за да се препитава, от подслон, за да спи, от средства за защита и от различни неща за удовлетворяване на сетивата. Както ще бъде обяснено в следващата шлока, сетивата са признаци за наличието на живот. Човешката цивилизация е призвана да пречисти сетивата, затова обектите за удовлетворяване на сетивата трябва да се произвеждат само дотолкова, доколкото е абсолютно необходимо, и в никакъв случай не за да се увеличават излишно сетивните потребности. Храната, подслонът, защитата и сетивното наслаждение са всичко, от което имаме нужда в материалното битие. Иначе в чистото си първоначално състояние на живот живото същество няма такива потребности. Следователно те са изкуствени, те отсъстват в чистото състояние на съществуване. Затова увеличаването на неестествените потребности, което е залегнало в основата на материалната цивилизация, т.е. икономическото развитие на човешкото общество, е начинание в пределите на мрака, без никакво знание. По този начин се пропилява човешката енергия, чието главно предназначение е да пречисти сетивата, за да може да ги ангажира в удовлетворяване сетивата на Върховния Бог. Върховният Бог, който е върховният притежател на духовни сетива, е господар на сетивата, Хӣкеша. Хӣка означава „сетива“, а ӣша означава „господар“. Богът не е слуга на сетивата, с други думи, Той не следва внушенията им, но обусловените души, индивидуалните живи същества, са техни слуги. Те се подчиняват на указанията и следват внушенията на сетивата, затова материалната цивилизация се занимава единствено с това – да доставя удоволствие на сетивата. Човешката цивилизация трябва да се стреми да се излекува от болестта на сетивното наслаждение. Човек лесно може да постигне това, като стане посредник за удовлетворяване духовните сетива на Бога. Сетивата никога не могат да бъдат спрени от дейности, но човек може и трябва да ги пречисти, като ги използва в чисто служене за доставяне сетивно удоволствие на господаря на сетивата. Това е наставлението на цялата Бхагавад-гӣт. Отначало Арджуна искал да задоволи собствените си сетива, затова решил да не се сражава с роднините и приятелите си. За да го избави от стремежа му към удовлетворяване на сетивата си, Бог Шрӣ Ка му предал Бхагавад-гӣт. Тогава Арджуна се съгласил да удовлетвори сетивата на Бога и се сражавал в битката при Курукетра, както искал Богът.

Повелята на Ведите е да се освободим от съществуването в мрака и да поемем пътя към светлината (тамаси м джьотир гама). Следователно удовлетворяването на сетивата на Бога е пътят към светлината. Заблудените и глупавите хора вървят към себепознанието, без да правят и най-малък опит да удовлетворят трансценденталните сетива на Бога, като следват пътя, указан от Арджуна и другите предани. Нещо повече, те насила се опитват да спрат дейностите на сетивата си (системата на йога) или пък отричат трансценденталните сетива на Бога (системата на гна). Преданите превъзхождат йогӣте и гнӣте – те не отричат сетивата на Бога, а искат да ги удовлетворят. Поради мрака на невежеството йогӣте и гнӣте отричат съществуването на сетивата на Бога, с което по изкуствен начин се опитват да контролират дейностите на болните си сетива. Когато сетивата са болни, те са заети прекалено много в увеличаване на материалните потребности. Ако човек е осъзнал вредата от злоупотребата със сетивните дейности, той се нарича гнӣ; когато се опитва да спре дейностите на сетивата, като следва принципите на йога, той се нарича йогӣ; но когато има съвършено знание за трансценденталните сетива на Бога и се опитва да ги удовлетвори, той се нарича предан на Бога. Преданите на Бога не отричат съществуването на сетивата на Бога, нито изкуствено се опитват да възпрат сетивните дейности. Те доброволно използват чистите си сетива, за да служат на господаря на сетивата, както направил Арджуна. По този начин те лесно постигат съвършенството да удовлетворят Бога, което всъщност е крайната цел на всички съвършенства.

« Previous Next »