ТЕКСТ 36
ясйехваяваир локн
калпаянти манӣиа
кая-дибхир адха сапта
саптордхва джагхандибхи
яся – чиито; иха – във вселената; аваяваи – от крайниците на тялото; локн – всички планети; калпаянти – представят си; манӣиа – великите философи; каи-дибхи – под кръста; адха – надолу; сапта – седем системи; сапта ӯрдхам – и седем системи нагоре; джагхана-дибхи – предница.
Великите философи си представят, че планетарните системи във вселената са проявление на различните горни и долни крайници от вселенското тяло на Бога.
В този стих заслужава внимание думата калпаянти – „представят си“. Вир, вселенската форма на Абсолюта, съществува във въображението на умозрителните философи, които не могат да възприемат вечната двуръка форма на Бог Шрӣ Ка. Въпреки че вселенската форма, която си представят великите философи, е един от аспектите на Бога, тя е повече или по-малко въображаема. Казва се, че седемте висши планетарни системи са разположени над кръста на вселенската форма, а низшите планетарни системи са разположени под кръста му. Тук е внушена идеята, че съзнанието на Върховния Бог обхваща всички части от тялото му и че в цялото творение няма нищо, което да е извън неговия контрол.