ТЕКСТ 37

Казано е, че всички живи същества са неотделими частици от Върховния Бог, и в този стих се обяснява точно какво означава това. Четирите подразделения на човешкото общество: класата на интелигенцията (брхмаите), класата на управниците (катриите), класата на търговците (вайшите) и работническата класа (шӯдрите), се намират в различни части от тялото на Бога. Устата и краката са все части на тялото, но устата, респективно главата на тялото, има качествено по-важна позиция от краката. В същото време обаче и устата, и краката, и ръцете, и бедрата са съставни части на тялото. Частите на тялото на Бога трябва да служат на цялото. Устата трябва да говори и да яде, ръцете да защитават тялото, краката – да го носят, а кръстът – да го поддържа. Следователно интелигенцията в обществото трябва да говори от името на тялото и да приема храна, за да засити глада му. Гладът на Бога се засища с плодовете от жертвоприношенията. Брхмаите, които са интелигенцията, трябва да умеят да извършват такива жертвоприношения, а подчинените класи трябва да вземат участие в тях. Да се говори от името на Върховния Бог, означава да се възхвалява Бога, като се разпространява истинското знание за него, знанието за неговата истинска природа и за действителното положение на останалите части от тялото. Следователно брхмаите са длъжни да познават Ведите, най-висшия източник на знание. Веда означава „знание“, а анта означава „върхът на“. Според Бхагавад-гӣт Богът е източник на всичко (аха сарвася прабхава), следователно върхът на знанието (Веднта) е да се узнае Бога, да се узнаят отношенията ни с него и да се действа единствено в съответствие с тези отношения. Частите на тялото са свързани с тялото; затова живите същества трябва да познават връзката си с Бога. Това е особената цел на човешкия живот – да узнаем какви са истинските ни отношения с Върховния Бог. Без това знание човешкият живот е проигран. Затова брхмаите, интелигентните хора в обществото, носят специалната отговорност да разпространяват знанието за връзката с Бога и да изведат обикновените хора на правилния път. Управниците са длъжни да защитават живите същества, така че те да могат да постигнат тази цел. Търговците и производителите трябва да произвеждат зърнени храни и да ги раздават на хората, за да могат всички без изключение да живеят добре и да изпълняват задълженията на човешкия си живот. Освен това те трябва да покровителстват кравите, за да има достатъчно мляко и млечни произведения – единственият източник на здраве и интелигентност за поддържането на цивилизация, която има за цел да постигне най-висшата истина. А работниците, които нямат нито интелигентност, нито власт, могат да помагат на висшите класи с физическия си труд и да получават блага от това сътрудничество. И така, вселената е самостоятелна единица, свързана с Бога. Без тази връзка всичко в човешкото общество се обърква и не може да се постигне нито мир, нито просперитет. Това е потвърдено във Ведите: брхмао ся мукхам сӣд, бхӯ рджаня кта.