ТЕКСТ 39

На страниците на тази книга многократно споменавахме, че духовните планети се намират отвъд материалното небе, и настоящата шлока отново потвърждава това. Трябва да обърнем внимание на думата сантана. Същата идея за вечност е намерила израз в Бхагавад-гӣт (8.20), където се казва, че отвъд материалното творение се намира духовното небе, където всичко е вечно. Понякога Сатялока – планетата, на която живее Брахм – се нарича и Брахмалока. Но Брахмалока, за която се говори тук, не е планетарната система Сатялока. Тази Брахмалока е вечна, докато Сатялока не е вечна. За да се направи разлика между двете, е употребено прилагателното сантана. Според Шрӣла Джӣва Госвмӣ тази Брахмалока е лока (обител) на Брахман, Върховния Бог. Планетите в духовното небе не се различават от самия Бог. Той е напълно духовен и неговото име, слава, величие, качества и забавления не се различават от него, защото Той е абсолютен. Ето защо и планетите в царството му не се различават от него. На тези планети няма разлика между тялото и душата. Времето, под чиято власт сме в материалния свят, там няма влияние. Нещо повече, неподвластни на времето, планетите в Брахмалока никога не се унищожават, защото са духовни по природа. Многообразието, което цари на духовните планети, също е еднакво с Бога, затова във вечната (сантана) атмосфера на духовното многообразие е напълно осъществена идеята на ведическата сентенция екам евдвитӣям. Материалният свят е само мираж, сянка на духовното царство на Бога и затова не е вечен. Многообразието в материалния свят на двойствености (дух и материя) не може да се сравнява с многообразието на духовния свят. Поради бедните си познания ограничените хора понякога се заблуждават, че условията в този свят-сянка са като условията в духовния свят и правят извода, че между Бога и забавленията му в материалния свят, от една страна, и обусловените души и техните забавления, от друга, няма никаква разлика. В Бхагавад-гӣт (9.11) Богът осъжда тези глупци:

Богът инкарнира чрез пълната си вътрешна енергия (тма-м), но ограничените хора го смятат за едно от материалните творения. В коментара си към този стих Шрӣла Шрӣдхара Свмӣ казва, че Брахмалока, за която се говори тук, е Вайкуха, Божието царство, което е сантана (вечно) и затова коренно се различава от споменатите по-горе материални творения. Вир, вселенската форма на Бога, е една представа за материалния свят. Тя няма нищо общо с духовния свят, с царството на Бога.