ТЕКСТ 4
яд-вигно яд-дхро
ят-парас тва яд-тмака
ека сджаси бхӯтни
бхӯтаир евтма-мя
ят-вигна – източникът на знанието; ят-дхра – под чие покровителство; ят-пара – под чие ръководство; твам – ти; ят-тмака – в качеството на какъв; ека – сам; сджаси – твориш; бхӯтни – живите същества; бхӯтаи – от материалните елементи; ева – несъмнено; тма – душата; мя – чрез енергията.
Скъпи татко, кой е източникът на твоето знание? Кой е твоят покровител? Под чие ръководство работиш? Какво е истинското ти положение? Сам ли създаваш всички същества и материални елементи чрез енергията си?
Шрӣ Нрада Муни знаел, че Брахм е постигнал способността да създава с цената на сурови отречения. Затова той се досещал, че съществува някой по-висш от Брахмджӣ, който е вложил в него способността да твори, и задал изброените по-горе въпроси. Следователно заслугите за научните открития не принадлежат само на учените. Учените постигат знание за неща, които вече съществуват, и правят това с помощта на удивителния си мозък, който е създаден от някой друг. Ученият може да работи с мозъка, който му е даден, но не може да създаде мозъка си или друг подобен мозък. Следователно никой не може да претендира, че е независим творец; нищо не се създава от само себе си, без участието на създател.