ТЕКСТ 11
авякта-раса-синдхӯн
бхӯтн нидханася ча
удара видита пусо
хдая манаса падам
авякта – безличностният аспект; раса-синдхӯнм – на морета и океани с вода; бхӯтнм – на тези, които се раждат в материалния свят; нидханася – на унищожението; ча – също; ударам – коремът му; видитам – узнавано от интелигентните хора; пуса – на великата личност; хдаям – сърцето; манаса – на финото тяло; падам – мястото.
Безличностният аспект на Бога е жилище на великите океани, а коремът му е вместилище за материално унищожените живи същества. Сърцето му е жилище на фините материални тела на живите същества. Интелигентните хора знаят всичко това.
В Бхагавад-гӣт (8.17 – 18) се казва, че според земното летоброене един ден на Брахм се равнява на хиляда милениума, всеки от които се състои от четири епохи и продължава 4 300 000 години. Такава е продължителността и на нощта на Брахм. Брахм живее сто такива години и след това умира. Обикновено Брахм е велик предан на Бога и след падението си постига освобождение. Така се унищожава вселената (наречена брахма, което означава „сферичното, подобно на футболна топка владение на Брахм“), а заедно с нея загиват и всичките ѝ обитатели. Думата авякта, спомената в този стих, обозначава нощта на Брахм, когато настъпва частично унищожение. Тогава живите същества от всички планети в тази брахма (освен от планетите в Брахмалока), огромните океани и всичко останало се оттегля в корема на вир-пуруа. В края на нощта на Брахм отново има сътворение и живите същества, освободени от корема на Бога, пак започват да играят ролите си, сякаш пробудени от дълбок сън. Живите същества са вечни и затова унищожението на материалния свят не може да ги погуби. Но докато не постигнат освобождение, те са принудени да приемат едно след друго материални тела, отново и отново. Целта на човешкия живот е да се сложи край на непрестанната смяна на телата и живото същество да постигне място в духовното небе, където всичко е вечно, изпълнено с блаженство и знание. Фините тела на живите същества се създават в сърцето на Върховното Същество, а по време на сътворението приемат съответни груби материални тела.