ТЕКСТ 17

Тук вселенската форма на Бога, т.е. безличностният му аспект брахмаджьоти, е обяснен много добре и е сравнен със сиянието на слънцето. Слънчевата светлина прониква из цялата вселена, но основа на това сияние е източникът ѝ – слънчевата планета или божеството Сӯря-нряа. По същия начин Бог Ка, Върховната Божествена Личност, е основата на безличностното сияние брахмаджьоти, което е безличностният аспект на Бога. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣт (14.27). Следователно вселенската форма на Бога е вторична представа за безличностната му форма, а първичната форма на Бога е Шмасундара, който има две ръце и свири на вечната си флейта. Три четвърти от разпространяващото се сияние на Бога са проявени в духовното небе (трипд-вибхӯти), а една четвърт от сиянието му обхваща съвкупната експанзия на материалните вселени. Това също се потвърждава и обяснява в Бхагавад-гӣт (10.42). Трите четвърти от експанзията на сиянието на Бога се наричат негова вътрешна енергия, а едната четвърт от експанзията му се нарича външна енергия. Живите същества, които населяват духовните и материалните експанзии, са негова междинна енергия (таастха-шакти) и имат свободата да живеят в една от двете енергии. Тези, които живеят в духовната експанзия на Бога, се наричат освободени души, докато обитателите на външната експанзия се наричат обусловени души. Ако пресметнем приблизително броя на обитателите на вътрешните експанзии в сравнение с броя на обитателите на външната енергия, лесно ще открием, че освободените души са далеч повече от обусловените.