ТЕКСТ 22
ясмд аа вир джагйе
бхӯтендрия-гутмака
тад дравям атягд вишва
гобхи сӯря ивтапан
ясмт – от когото; аам – вселенските кълба; вир – и гигантската вселенска форма; джагйе – се появяват; бхӯта – елементи; индрия – сетива; гуа-тмака – качествени; тат дравям – вселените и вселенската форма; атягт – надхвърля; вишвам – всички вселени; гобхи – с лъчите; сӯря – слънцето; ива – като; тапан – разпръскваните лъчи и топлина.
От тази Божествена Личност се появяват всички вселенски кълба и вселенската форма с всички материални елементи, качества и сетива. Въпреки това Богът няма нищо общо с материалните проявления, както слънцето съществува отделно от лъчите и топлината си.
В предишната шлока върховната истина бе наречена пуруа или пуруоттама, Върховната Личност. Благодарение на различните си енергии Абсолютната Личност е ӣшвара, върховен повелител. Екапд-вибхӯти, проявлението на материалната енергия на Бога, е като една от многобройните слугини на Бога, към които Той не изпитва особено влечение, както личи от езика на Гӣт (бхинн практи). Владенията на трипд-вибхӯти, които са чисто духовно проявление на енергията на Бога, го привличат повече. Затова Богът създава материалните проявления, като опложда материалната енергия и след това се разпространява във всяко от тях, приемайки гигантската форма вишва-рӯпа. Вишва-рӯпа, която Богът показал на Арджуна, не е изначалната му форма. Изначалната форма на Бога е трансценденталната форма на Пуруоттама, т.е. самият Ка. Сравнението със слънцето много добре обяснява как Той се разпространява. Чрез изгарящата си топлина и лъчи слънцето се разпространява навсякъде и в същото време винаги съществува отделно от тях. Имперсоналистите насочват вниманието си към сиянието на Бога, без да знаят за същинската, трансцендентална и вечна форма на Бога, позната като Ка. Затова Ка във върховната си личностна форма с две ръце и флейта обърква имперсоналистите, които могат да възприемат само гигантската му вишва-рӯпа. Те би трябвало да знаят, че лъчите на слънцето са подчинени на слънцето и че по същия начин безличностната гигантска форма на Бога е второстепенна и подчинена на личностната му форма Пуруоттама. Брахма сахит (5.37) потвърждава това по следния начин:
нанда-чинмая-раса-пратибхвитбхис
тбхир я ева ниджа-рӯпата калбхи
голока ева нивасатй акхилтма-бхӯто
говиндам ди-пуруа там аха бхаджми
„Говинда, Върховната Божествена Личност, който чрез сиянието на тялото си влива живот в сетивата на всички, живее в трансценденталната си обител, наречена Голока. В същото време Той присъства във всяко кътче на творението си, като разпространява блажените си духовни лъчи, равни по могъщество на собствената му енергия на удоволствието“. Следователно благодарение на непроницаемото си могъщество Той е едновременно и личностен, и безличностен. Той е единствен и неповторим, показвайки пълно единство в многообразието на материалните и духовните проявления. Той съществува отделно от всичко и в същото време нищо не се различава от него.