ТЕКСТ 23

Брахм, творецът на космическото проявление, се нарича Сваямбхӯ – „този, който не е роден от баща и майка“. Обикновено живите същества се раждат след полово съединяване на бащата (мъжкото начало) и майката (женското начало). Но Брахм, първороденото живо същество, се родил от лотосовия цвят, израснал от корема на Мах-виу, който е пълна експанзия на Бог Ка. Този лотос е част от тялото на Бога, а Брахм се родил от него. Следователно Брахм също е част от тялото на Бога. След като се появил в гигантската вселенска кухина, Брахм видял около себе си само мрак и нищо повече. Той бил много объркан, но Богът, който бил в сърцето му, го вдъхновил да се подложи на отречения, за да получи нещата, необходими за жертвоприношенията. Тогава не съществувало нищо друго, освен тях двамата – Божествената Личност Мах-виу и Брахм, роден от неговото тяло. За жертвоприношенията са необходими много неща, и особено животни. Животното се принася в жертва не за да се убие, а за да се постигнат целите, заради които се извършва церемонията. Принесеното в жертва животно загива, но благодарение на ведическите химни, изпълнявани от опитни жреци, още в същия миг получава ново тяло. Ако няма такива опитни жреци, е забранено в огъня на жертвения олтар да се принасят в жертва животни. Брахм създал от крайниците на Гарбходака-шйӣ Виу дори съставките за жертвоприношенията, което означава, че космосът в настоящия му вид е дело именно на Брахм. Освен това не може да се създаде нещо от нищото; всичко се създава от личността на Бога. Богът казва Бхагавад-гӣт (10.8): аха сарвася прабхаво матта сарва правартате – „Аз съм източникът на всички духовни и материални светове. Всичко води началото си от мен“.

Имперсоналистите възразяват, че щом всичко е самият Бог, тогава няма смисъл да обожаваме Бога. Но персоналистите обожават Бога с чувство на безкрайна благодарност, използвайки съставките, произлезли от крайниците му. Плодовете и цветята растат по тялото на майката земя, но преданият има разум и я обожава с това, което самата тя е родила. По същия начин хората обожават и майка Ганг с вода от самата нея, но получават от това обожание много блага. Когато се обожава Богът, също се използват неща, произлезли от неговите крайници, но резултатите от това предано служене остават за човека – частицата от Бога. За разлика от имперсоналиста, който прави погрешното заключение, че самият той е бог, персоналистът с благодарност обожава Бога чрез преданото служене, съзнавайки добре, че всичко е част от Бога. Той се стреми да използва всичко в служене на Бога, защото знае, че всичко принадлежи на Бога и никой няма правото да твърди, че нещо е негово. Тази съвършена концепция за единството помага на обожаващия да служи на Бога с любов, докато имперсоналистът, изпълнен с неоснователна гордост, никога не се отдава на Бога и никога не получава признанието му.