No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 37

нха на йӯя яд-т гати видур
на вмадева ким утпаре сур
тан-мя мохита-буддхаяс тв ида
винирмита чтма-сама вичакмахе

на – нито; ахам – аз; йӯям – всички вие, синове; ят – чиито; тм – истински; гатим – движения; виду – знам; на – нито; вмадева – Шива; ким – какво; ута – друго; апаре – други; сур – полубогове; тат – от неговата; мя – от заблуждаващата енергия; мохита – объркани; буддхая – с такава интелигентност; ту – но; идам – това; винирмитам – каквото е сътворено; ча – също; тма-самам – според собствените си способности; вичакмахе – наблюдаваме.

След като нито Шива, нито вие, нито аз можем да определим границите на духовното щастие, как могат останалите полубогове да ги узнаят? Ние сме объркани от заблуждаващата външна енергия на Върховния Бог, затова можем да видим единствено проявения космос, и то всеки според своите способности.

Вече неколкократно споменавахме имената на дванадесетте избрани авторитета (двдаша-махджана), които познават в някаква степен Върховния Бог, и първи сред тях са Брахм, Нрада и Шива. Останалите – полубогове, второстепенни полубогове, гандхарви, чраи, виддхари, човешки същества и асури – не могат да знаят много за енергиите на Абсолютния Бог, Шрӣ Ка. Полубоговете, второстепенните полубогове, гандхарвите и пр. са високоинтелигентни същества, които обитават висшите планети, човешките същества живеят на средните планети, а асурите живеят на низшите. Те всички имат свои представи и схващания за Абсолютната Истина, подобно на учените и философите емпирици в човешкото общество. Всички живи същества са творения на материалната природа и затова е естествено да са заблудени от трите ѝ гуи. Това заблуждение е описано в Бхагавад-гӣт (7.13). Трибхир гуамаяир бхваир ебхи сарвам ида джагат – всяко живо същество, като се започне от Брахм и се стигне до мравката, е заблудено по специфичен начин от трите гуи на материалната природа: добро, страст и невежество. Всеки мисли, според собствения си капацитет, че вселената, която се простира пред очите му, е всичко, което съществува. Така и учените в човешкото общество на двайсети век изчисляват началото и края на вселената по свой начин. Но какво могат да знаят учените? Дори самият Брахм веднъж бил заблуден и мислел, че е единственият, който се ползва с благосклонността на Бога, но по-късно по милостта му научил, че съществуват безброй по-могъщи от него Брахм във вселени, много по-големи от тази. Всички вселени, събрани заедно, представляват екапд-вибхӯти, или една четвърт от проявлението на съзидателната енергия на Бога. Останалите три четвърти от енергията му са проявени в духовния свят; тогава възможно ли е нищожният учен с нищожния си мозък да узнае Абсолютната Божествена Личност, Бог Ка? Затова Богът казва: мохита нбхиджнти мм ебхя парам авяям – объркани от гуите на материалната природа, те не могат да разберат, че отвъд тези проявления съществува Върховна Личност, която е абсолютният повелител на всичко. Брахм, Нрада и Шива са велики личности, които познават Бога в значителна степен, затова човек трябва да следва техните наставления, вместо да се задоволява с нищожния си мозък и неговите смехотворни открития – космическите кораби и други подобни постижения на научната мисъл. Както майката е единственият авторитет, който може да посочи самоличността на бащата, така Ведите, представени от признати личности като Брахм, Нрада и Шива, са единственият авторитет, който може да ни даде знание за Абсолютната Истина.

« Previous Next »