No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 39

са еа дя пуруа
калпе калпе сджатй аджа
тмтманй тмантмна
са саяччхати пти ча

са – Той; еа – самият; дя – изначалната Божествена Личност; пуруа – инкарнацията Мах-виу, пълна част от Говинда, Бог Ка; калпе калпе – във всеки милениум; сджати – създава; аджа – нероденият; тм – азът; тмани – на аза; тман – чрез своето собствено аз; тмнам – собствено аз; са – Той; саяччхати – поглъща; пти – поддържа; ча – също.

Бог Шрӣ Ка, върховната и първоначална Божествена Личност, създава проявения космос, като излъчва пълната си част Мах-виу, но самият Той е нероден. Сътворението обаче се осъществява в него и материалните субстанции и проявления са самият Той. Той ги поддържа известно време и след това отново ги поглъща в себе си.

Творението не се различава от Бога и в същото време Богът не се намира в него. Това е обяснено в Бхагавад-гӣт (9.4) по следния начин:

ма татам ида сарва
джагад авякта-мӯртин
мат-стхни сарва-бхӯтни
на чха тев авастхита

Безличностната концепция за Абсолютната Истина също е форма на Бога, наречена авякта-мӯрти. Мӯрти означава „форма“, но безличностният аспект на Бога е недостъпен за ограничените ни сетива, затова Богът е авякта-мӯрти. В тази необяснима форма на Бога се намира цялото творение, или с други думи, цялото творение е самият Бог, то не се различава от него, но същевременно, като изначалната Божествена Личност Шрӣ Ка, Богът е отвъд пределите на проявеното творение. Имперсоналистите отдават по-голямо значение на безличностната форма или аспект на Бога и не вярват в изначалната му личност, но ваиавите приемат изначалната му форма, съзнавайки че безличностната форма е само един от аспектите ѝ. Безличностната и личностната концепция за Бога съществуват едновременно и този факт е подробно обяснен в Бхагавад-гӣт и Шрӣмад Бхгаватам, а също и в други ведически писания. Неразбираема за човешката интелигентност, тази идея трябва просто да бъде приета от авторитетните писания. Човек може да я осъзнае на практика единствено като напредва в преданото служене на Бога, а не чрез умозрителни разсъждения или индуктивна логика. Имперсоналистите разчитат повече или по-малко на индуктивната логика и затова остават в мрака на невежеството по отношение на изначалната Божествена Личност Шрӣ Ка. Те нямат ясна представа за Ка, въпреки че във ведическите писания всичко е представено ясно. Нищожното знание на имперсоналистите не може да обхване съществуванието на изначалната личностна форма на Бога, който се разпространява във всичко. Това тяхно несъвършенство се дължи най-вече на материалната им представа, че субстанция, която се разпространява в различни части, престава да съществува в първоначалната си форма.

Изначалната Божествена Личност (дя), Говинда, се разширява в инкарнацията Мах-виу, който лежи в Причинния океан, създаден от самия него. Брахма сахит (5.47) потвърждава това по следния начин:

я крарава-джале бхаджати сма йога-
нидрм ананта-джагад-аа-сарома-кӯпа
дхра-шактим аваламбя пар сва-мӯрти
говиндам ди-пуруа там аха бхаджми

Брахмджӣ казва в своята Брахма сахит: „Обожавам предвечния Бог Говинда, който лежи в Причинния океан в пълната си част Мах-виу. От порите на трансценденталното му тяло се раждат всички вселени. Той спи своя вечен мистичен сън“.

И така, Мах-виу е първата инкарнация в творението. От него произлизат всички вселени и се създават едно след друго всички материални проявления. Богът сътворява Причинния океан като махат-таттва, облак в духовното небе, който е само една част от различните му проявления. Духовното небе е експанзия на личното сияние на Бога, Богът е също и облакът махат-таттва. Той лежи и създава вселените с диханието си, след това влиза във всяка вселена като Гарбходака-шйӣ Виу и създава Брахм, Шива и много други полубогове, които да поддържат вселената, и накрая, както се потвърждава в Бхагавад-гӣт (9.7), отново поглъща всичко в себе си:

сарва-бхӯтни каунтея
практи нти ммикм
калпа-кайе пунас тни
калпдау висджмй ахам

„О, сине на Кунтӣ, в края на епохата всички материални проявления влизат в моята природа, а в началото на следващата епоха Аз ги създавам отново чрез моята енергия“.

Заключението е, че всичко е проявление на непроницаемите лични енергии на Бога, които никой не може да разбере напълно. Вече разисквахме този въпрос.

« Previous Next »