ТЕКСТ 12
матсьо югнта-самайе манунопалабдха
коӣмайо никхила-джӣва-никя-кета
висраситн уру-бхайе салиле мукхн ме
дя татра виджахра ха веда-мргн
матся – инкарнацията риба; юга-анта – в края на милениума; самайе – по време на; манун – бъдещият Ваивасвата Ману; упалабдха – разбрал; коӣмая – чак до Земните планети; никхила – всички; джӣва – живи същества; никя-кета – убежище за; висраситн – произлизащи от; уру – велик; бхайе – от страх; салиле – във водата; мукхт – от устата; ме – моята; дя – предприел; татра – там; виджахра – наслаждаваше се; ха – несъмнено; веда-мргн – всички Веди.
В края на този цикъл от творението бъдещият Ваивасвата Ману на име Сатяврата ще види, че Богът в инкарнацията си на риба дава убежище на всички видове живи същества, обитаващи низшите и Земните планети. Когато настъпва краят на милениума, мен ме обзема страх от необятните води и Ведите изпадат от устата ми. Тогава Богът, наслаждавайки се на тези безбрежни води, спасява Ведите.
По време на един ден от живота на Брахм се сменят четиринадесет Ману и когато срокът на управление на поредния Ману изтече, настава потоп, чиито води стигат чак до Земните планети. Огромните водни талази на унищожението всяват страх дори у Брахм. В началото на управлението си бъдещият Ваивасвата Ману щял да бъде свидетел на такова унищожение. Щели да се случат и много други събития, например щял да бъде убит прочутият Шакхсура. Брахмджӣ направил това предсказание на основата на миналия си опит. Той знаел, че при вида на страшното унищожение Ведите ще изпаднат от устата му, но Богът в инкарнацията си на риба ще ги спаси, както ще спаси и всички живи същества – полубоговете, животните, хората и великите мъдреци.