No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 25

вака-стхала-спарша-ругна-махендра-вха-
дантаир виамбита-какубджуа ӯха-хсам
садьо 'субхи саха винеяти дра-хартур
виспхӯрджитаир дхануа уччарато 'дхисаинйе

вака-стхала – гръден кош; спарша – докоснат от; ругна – счупен; мах-индра – небесният цар; вха – носач; дантаи – от хобота; виамбита – осветени; какуп-джуа – във всички посоки; ӯха-хсам – заливайки се от смях; садя – за кратко време; асубхи – от живота; саха – заедно с; винеяти – бе убит; дра-харту – на този, който отвлече съпругата; виспхӯрджитаи – от свистенето на лъка; дхануа – лък; уччарата – крачейки бързо; адхисаинйе – сред сражаващите се воини от двете страни.

По време на двубоя между Индра и Рваа слонът, който носеше на гръб небесния цар, удари Рваа в гърдите, но хоботът му се разби на парчета, които се разлетяха и озариха всички посоки на света. Преизпълнен с гордост от могъществото си, Рваа започна да се разхожда сред сражаващите се воини като завоевател на целия свят. Но когато зазвъня опънатата тетива от лъка на Рмачандра, Божествената Личност, ликуващият му смях в миг секна и той изпусна жизнения си дъх.

Колкото и да е могъщо едно живо същество, никой не може да го спаси, ако е осъдено от Бога. И колкото и да е слабо, никой не може да го унищожи, ако е под защитата на Бога.

« Previous Next »