ТЕКСТ 25
вака-стхала-спарша-ругна-махендра-вха-
дантаир виамбита-какубджуа ӯха-хсам
садьо 'субхи саха винеяти дра-хартур
виспхӯрджитаир дхануа уччарато 'дхисаинйе
вака-стхала – гръден кош; спарша – докоснат от; ругна – счупен; мах-индра – небесният цар; вха – носач; дантаи – от хобота; виамбита – осветени; какуп-джуа – във всички посоки; ӯха-хсам – заливайки се от смях; садя – за кратко време; асубхи – от живота; саха – заедно с; винеяти – бе убит; дра-харту – на този, който отвлече съпругата; виспхӯрджитаи – от свистенето на лъка; дхануа – лък; уччарата – крачейки бързо; адхисаинйе – сред сражаващите се воини от двете страни.
По време на двубоя между Индра и Рваа слонът, който носеше на гръб небесния цар, удари Рваа в гърдите, но хоботът му се разби на парчета, които се разлетяха и озариха всички посоки на света. Преизпълнен с гордост от могъществото си, Рваа започна да се разхожда сред сражаващите се воини като завоевател на целия свят. Но когато зазвъня опънатата тетива от лъка на Рмачандра, Божествената Личност, ликуващият му смях в миг секна и той изпусна жизнения си дъх.
Колкото и да е могъщо едно живо същество, никой не може да го спаси, ако е осъдено от Бога. И колкото и да е слабо, никой не може да го унищожи, ако е под защитата на Бога.