ТЕКСТ 3

Наставленията, които Бог Капила дал на майка си Девахӯти, са изложени в пълен вид в Трета песен на Шрӣмад Бхгаватам (глави 25 – 32) и всеки, който ги следва, може да постигне освобождението, което постигнала Девахӯти. Богът предал на Арджуна Бхагавад-гӣт и благодарение на това Арджуна се себепознал. Но дори и днес този, който следва пътя на Арджуна, постига същото благо. Такова е предназначението на свещените писания. Глупавите и ограничени хора ги интерпретират по собствени начини и с това заблуждават последователите си, обричайки ги на вечно затворничество в материалното битие. Но ако следва наставленията на Бог Ка или на Бог Капила, дори и днес човек може да постигне най-висшето благо.

В тази шлока особено внимание заслужава изразът тма-гатим, който в случая означава „съвършено знание за Върховния“. Човек не бива да се задоволява само със знанието за качественото равенство между Бога и живото същество. Той трябва да узнае Бога в максималната степен, в която му позволяват неговите ограничени познавателни способности. Дори такива освободени личности като Шива и Брахм не могат да опознаят Бога съвършено, в пълния му облик, какво остава за останалите полубогове и за хората по света. Но все пак като следва принципите, завещани от великите предани, и наставленията, съдържащи се в писанията, човек в значителна степен може да узнае различните качества на Бога. Негова Божественост Капила, инкарнацията на Бога, предал на майка си съвършеното знание за личностната форма на Бога, благодарение на което тя осъзнала личността на Бога и се издигнала до Вайкухалока на планетата, управлявана от Бог Капила. Всяка инкарнация на Бога има своя обител в духовното небе. Бог Капила също има своя планета Вайкуха. Духовното небе не е пусто. В него има безброй планети Вайкухи, всяка от които се управлява от някоя от безбройните експанзии на Бога; там чистите предани живеят по същия начин, както Богът и вечните му спътници.

Когато Богът идва лично или под формата на свои пълни експанзии, инкарнациите му се наричат аша, кал, гуа, юга и манвантара, а когато по негова поръка идват някои от спътниците му, инкарнациите му се наричат шактвеша. Но във всички случаи инкарнациите не са измислени от користолюбиви проповедници – съществуването им е потвърдено от неопровержимите факти на автентичните писания. Независимо към коя от изброените категории принадлежат, инкарнациите на Бога винаги провъзгласяват за крайна истина Върховната Божествена Личност. Безличностната концепция за върховната истина не е нищо друго, освен начин да се изчисти формата на Бога от наслоенията на материалните представи за върховната истина.

По природа живите същества са толкова духовни, колкото и Богът; единствената разлика между тях е, че Богът винаги е върховен и чист, без замърсявания от гуите на материалната природа, докато живите същества са склонни да се замърсяват, когато общуват с материалните гуи – добро, страст и невежество. Замърсяванията на материалните гуи могат да се отстранят чрез знание, отречение и предано служене. Преданото служене е истина от най-висш порядък, затова личностите, които са се посветили на него, не само овладяват необходимото в духовната наука знание, но и се освобождават от материалните привързаности, в резултат на което се издигат до царството на Бога. Това се казва в Бхагавад-гӣт (14.26):

Живото същество може да отдава трансценденталното любовно служене на Божествената Личност Бог Ка или на пълните му експанзии Рма и Нарасиха дори и в обусловеното си състояние. В процеса на постепенното усъвършенстване на трансценденталното предано служене преданият се издига до брахма-гатим, или тма-гатим, а накрая постига и капилася гатим, обителта на Бога. Преданото служене има такава огромна антисептична сила, че е в състояние да унищожи материалната зараза още в сегашния живот на предания. Преданият не е длъжен да чака следващ живот, за да постигне пълно освобождение.