ТЕКСТ 30
гхӣта яд яд упабандхам амуя мт
шулба сутася на ту тат тад амуя мти
ядж джмбхато 'ся вадане бхуванни гопӣ
савӣкя шакита-ман пратибодхитсӣт
гхӣта – като вземаше; ят ят – всякакви; упабандхам – върви за връзване; амуя – неговата; мт – майка; шулбам – върви; сутася – на сина си; на – не; ту – обаче; тат тат – не след дълго; амуя – неговото; мти – бе достатъчно; ят – това, което; джмбхата – отваряйки уста; ася – на него; вадане – в устата; бхуванни – световете; гопӣ – пастирката; савӣкя – виждайки това; шакита-ман – съмнения в ума; пратибодхит – убедена по различен начин; сӣт – така бе направено.
Веднъж пастирката (осиновителката на Ка, майка Яшод) се опита да върже ръцете на сина си с връв, но всички върви все оставаха къси и накрая тя махна с ръка на това. Малко по-късно Богът отвори устата си и майка му видя в нея всички вселени. Тази гледка я накара дълбоко да се усъмни, но после тя отдаде всичко на мистичната природа на сина си, която за нея имаше съвсем друг характер.
Един ден Бог Ка, който играел ролята на непослушно дете, ядосал майка Яшод и тя решила да го върже, за да го накаже. Но колкото и върви да завързвала една за друга, те все се оказвали къси. Тя съвсем се уморила, а в това време Богът отворил уста и нежната му майка видяла в нея всички вселени. Тя била смаяна, но в дълбоката си обич към Ка си помислила, че Всемогъщият Бог Нряа милостиво се грижи за него, за да го опази от непрекъснатите беди, които го връхлитат. Любовта на Яшод към Ка била толкова силна, че на нея и през ум не ѝ минавало, че синът ѝ е самият Нряа, самата Върховна Божествена Личност. Така действа йога-м, вътрешната енергия на Върховния Бог, която има за задача да прави съвършени всички забавления на Бога с различните му предани. Кой друг може да твори такива чудеса, освен Бога?