No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 30

гхӣта яд яд упабандхам амуя мт
шулба сутася на ту тат тад амуя мти
ядж джмбхато 'ся вадане бхуванни гопӣ
савӣкя шакита-ман пратибодхитсӣт

гхӣта – като вземаше; ят ят – всякакви; упабандхам – върви за връзване; амуя – неговата; мт – майка; шулбам – върви; сутася – на сина си; на – не; ту – обаче; тат тат – не след дълго; амуя – неговото; мти – бе достатъчно; ят – това, което; джмбхата – отваряйки уста; ася – на него; вадане – в устата; бхуванни – световете; гопӣ – пастирката; савӣкя – виждайки това; шакита-ман – съмнения в ума; пратибодхит – убедена по различен начин; сӣт – така бе направено.

Веднъж пастирката (осиновителката на Ка, майка Яшод) се опита да върже ръцете на сина си с връв, но всички върви все оставаха къси и накрая тя махна с ръка на това. Малко по-късно Богът отвори устата си и майка му видя в нея всички вселени. Тази гледка я накара дълбоко да се усъмни, но после тя отдаде всичко на мистичната природа на сина си, която за нея имаше съвсем друг характер.

Един ден Бог Ка, който играел ролята на непослушно дете, ядосал майка Яшод и тя решила да го върже, за да го накаже. Но колкото и върви да завързвала една за друга, те все се оказвали къси. Тя съвсем се уморила, а в това време Богът отворил уста и нежната му майка видяла в нея всички вселени. Тя била смаяна, но в дълбоката си обич към Ка си помислила, че Всемогъщият Бог Нряа милостиво се грижи за него, за да го опази от непрекъснатите беди, които го връхлитат. Любовта на Яшод към Ка била толкова силна, че на нея и през ум не ѝ минавало, че синът ѝ е самият Нряа, самата Върховна Божествена Личност. Така действа йога-м, вътрешната енергия на Върховния Бог, която има за задача да прави съвършени всички забавления на Бога с различните му предани. Кой друг може да твори такива чудеса, освен Бога?

« Previous Next »