ТЕКСТ 32
гопаир макхе пратихате враджа-виплавя
деве 'бхиварати пашӯн кпа рираку
дхарточчхилӣндхрам ива сапта-динни сапта-
варо махӣдхрам анагхаика-каре салӣлам
гопаи – от пастирите; макхе – в предлагането на жертвоприношение за небесния цар; пратихате – възпрепятствани; враджа-виплавя – от опустошението на всичко съществуващо във Враджабхӯми, земята на забавленията на Ка; деве – от небесния цар; абхиварати – изля поройни дъждове; пашӯн – животните; кпа – от безпричинна милост към тях; рираку – пожела да ги защити; дхарта – повдигна; уччхилӣндхрам – изтръгна като чадър; ива – точно така; сапта-динни – в продължение на седем дни; сапта-вара – въпреки че бе едва седемгодишен; махӣдхрам – хълмът Говардхана; анагха – без да се умори; ека-каре – само с една ръка; салӣлам – игриво.
Посъветвани от Ка, пастирите на Вндвана спряха жертвоприношението за небесния цар Индра и затова цели седем дни над земите на Враджа се изливаха поройни дъждове, които заплашваха да унищожат всичко. От безпричинна милост към жителите на Враджа Бог Ка повдигна с една ръка хълма Говардхана, макар че едва бе навършил седем години. Той направи това, за да спаси животните от яростните води.
Децата обичат да си играят с едни малки чадърчета, които се наричат „жабешки чадърчета“. Така и Бог Ка, когато бил само на седем години, се изхитрил да повдигне големия хълм Говардхана Парвата във Вндвана и го държал на една ръка седем дена, за да защити животните и жителите на Вндвана от гнева на небесния цар Индра, който искал да им отмъсти, задето спрели жертвоприношението в негова чест.
Всъщност ако човек служи на Върховния Бог, няма нужда да принася жертви на полубоговете, за да им се отблагодарява за това, което правят за него. Препоръчаните във Ведите жертвоприношения за удовлетворяване на полубоговете са средство, с което хората да осъзнаят, че съществуват по-висши сили. Полубоговете са избрани от Бога да управляват материалните дела, затова според Бхагавад-гӣт обожаването им е косвено обожаване на Върховния Бог. Но ако човек обожава самия Върховен Бог, тогава е излишно да обожава полубоговете или да извършва жертвоприношения за тях, както препоръчват различните писания. Затова Бог Ка посъветвал жителите на Враджабхӯми да прекратят жертвоприношението за небесния цар Индра. Но Индра, който не знаел кой е Бог Ка във Враджабхӯми, се разгневил и се опитал да си отмъсти на хората за оскърблението. Тогава всемогъщият Бог, използвайки собствената си енергия, спасил хората и животните на Враджабхӯми и доказал на целия свят, че тези, които служат лично на него, не са длъжни да удовлетворяват великите полубогове, включително Брахм и Шива. Тази случка определено показва, че Бог Ка е Божествената Личност и че е бил такъв винаги – и като дете в скута на майка си, и като седемгодишно момче, и на сто двадесет и пет години. Той никога не е бил като обикновените човешки същества и дори в напреднала възраст е изглеждал сякаш е шестнайсетгодишен юноша. Такива са особеностите на трансценденталното тяло на Бога.