ТЕКСТ 37
дева-дви нигама-вартмани нихитн
пӯрбхир майена вихитбхир адшя-тӯрбхи
локн гхнат мати-вимохам атипралобха
веа видхя баху бхята аупадхармям
дева-двим – на тези, които враждуват с преданите на Бога; нигама – Ведите; вартмани – на пътя на; нихитнм – правилно установените; пӯрбхи – с космически кораби; майена – направени от великия учен Мая; вихитбхи – направени от; адшя-тӯрбхи – невидими в небето; локн – различните планети; гхнатм – на убийците; мати-вимохам – объркване в ума; атипралобхам – много привлекателен; веам – дреха; видхя – като направи това; баху бхяте – ще говори много; аупадхармям – второстепенни религиозни принципи.
Когато атеистите, овладели добре ведическото научно знание, унищожат обитателите на различните планети, летейки в небето с невидимите космически кораби на великия учен Мая, Богът ще ги обърка и идвайки в привлекателния образ на Буда, ще проповядва елементарни религиозни принципи.
Тази инкарнация на Бога като Буда не е същият Буда, когото познаваме от близката история на човечеството. Според Шрӣла Джӣва Госвмӣ споменатата тук инкарнация Буда е от друга епоха на Кали. По време на живота на един Ману се изреждат повече от седемдесет и две Кали юги и в една от тях щял да се появи този Буда, за когото се говори тук. Богът идва под формата на Буда, когато хората станат прекалено големи материалисти, и ги учи на най-елементарни религиозни принципи. Проповядваният от него принцип на ахис сам по себе си още не е религиозен принцип, но е едно от най-важните качества на истински религиозните хора. Тази религия е на равнището на здравия разум – тя учи човека да не причинява злини на животните и на другите живи същества, защото това в крайна сметка ще се обърне против самия него. Но преди да усвои принципите на ахис (на ненасилието), човек трябва да научи два други принципа: смирението и скромността. Ако не е смирен и скромен, той няма да може да се освободи от склонността си към насилие. След това човек трябва да се научи на търпение и прост живот. Той трябва да почита великите религиозни проповедници и духовните водачи и да овладее сетивата си, като се научи да бъде непривързан към семейството и дома си и като служи на Бога с преданост. И накрая човек трябва да признае съществуването на Бога и да стане негов предан – без това не може да става дума за религия. В центъра на религиозните принципи трябва да стои Богът. Защото простите моралните наставления сами по себе си са принципи, предшестващи религиозните. Те са известни като упадхарма, т.е. подобие на религиозни принципи.