ТЕКСТ 49

Живото същество е неродено и вечно и както се твърди в Бхагавад-гӣт (2.30), не се изчерпва дори когато изграденото от материални елементи тяло бъде разрушено. Докато живото същество води материално съществуване, всичките му постъпки влекат след себе си последствия и тези плодове от неговата дейност го спохождат или в следващия му, или още в сегашния му живот. По подобен начин Богът възнаграждава и духовните дейности – плодове от тях са петте вида освобождение. Без милостивото разрешение на Бога дори имперсоналистите не могат да осъществят желанието си да се слеят с битието на Върховния. В Бхагавад-гӣт (4.11) се потвърждава, че Богът дава на живите същества това, към което са се стремили в този си живот. Живите същества имат свободата да избират и Богът им отвръща по желания от тях начин.

Следователно за да постигне целта си, независимо каква е тя, всеки трябва да обожава всеотдайно Божествената Личност. Вместо да философстват или да медитират, имперсоналистите биха могли направо да отдават на Бога предано служене и по този начин лесно биха постигнали целта, към която се стремят.

Преданите по природа изпитват по-голяма склонност да общуват с Бога, отколкото да потъват в духовното му битие, към което се стремят имперсоналистите. Затова следвайки естествените си склонности, те постигат това, което желаят – стават слуги, приятели, бащи, майки или любими на Бога. Преданото служене на Бога включва девет трансцендентални процеса, сред които са слушането и възпяването. Извършвайки това лесно и естествено предано служене, преданите постигат висшето съвършенство, което многократно превъзхожда сливането с битието на Брахман. Затова не е нужно те да се занимават с философски разсъждения за природата на Върховния или с неестествена медитация върху пустотата.

Човек не трябва да се заблуждава, че след края на сегашното му тяло няма да има друго тяло, в което би могъл непосредствено да общува с Бога. Живото същество е неродено. То не се е появило със създаването на материалното тяло. Напротив, материалното тяло се развива заради желанието на живото същество. Еволюцията на материалното тяло се определя от желанията на живото същество, които оформят тялото. И така, материалното тяло се поражда от душата, от жизнената сила. Тъй като живото същество е вечно, то съществува в тялото досущ както въздуха, затворен в тялото. Въздухът е и вътре, и вън от тялото. Затова когато външната обвивка (материалното тяло) се унищожи, живата искра продължава да съществува подобно на въздуха, който е бил в тялото. И по волята на Бога, който е най-висшият благодетел, живото същество веднага получава духовно тяло, което му позволява да общува с Бога точно по този начин, по който е желало: срӯпя (еднаква външност), слокя (възможност да живее на една планета с Бога), сри (великолепие, равно на великолепието на Бога) и смӣпя (общуване с Бога като с равен).

Богът е толкова милостив, че дори ако някой негов предан не успее да постигне съвършенство в преданото служене, така че да остане незамърсен от контакта с материята, Той му предоставя още една възможност – в следващия си живот да се роди в семейство на предани или на богати хора, за да може, без да е принуден да влиза в борбата за материално съществуване, да довърши пречистването на живота си и веднага щом напусне тялото, да се върне обратно вкъщи, при Бога. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣт.

Подробна информация по този въпрос можем да открием в Бхагават сандарбха от Шрӣла Джӣва Госвмӣ Прабхупда. След като веднъж постигнат духовния свят, преданите остават там вечно, за което вече говорихме в коментара към предишната шлока.