ТЕКСТ 34

В предишната шлока вече се каза, че във всеки стадий от съществуването на космическото проявление – и при неговото възникване, и в процеса на неговото съществуване и развитие, и по време на взаимодействието на различните енергии, а също и по време на унищожението и изчезването му – всичко е свързано с битието на Божествената Личност. Затова всяко забравяне на изначалните отношения с Бога, всички представи за реалност на неща, които не са свързани с Бога, са резултат от действието на заблуждаващата енергия на Бога. Тъй като нищо не може да съществува вън от Бога, заблуждаващата енергия също е една от енергиите на Бога. Правилният подход, при който на всичко се гледа като на неизменно свързано с Бога, се нарича йога-м, или енергия на съединението, а неправилният подход, който разглежда нещата вън от връзката им с Бога, се нарича даивӣ м или мах-м. И двата вида м са свързани с Бога, защото нищо не може да съществува вън от Бога. По такъв начин концепцията за отделеност от Бога произтича от реалността, въпреки че сама по себе си е илюзорна.

Илюзия се нарича погрешното възприемане на едно нещо като нещо друго. Например ако мислим въжето за змия, сме в илюзия, въпреки че въжето само по себе си е реално. Въжето, което лежи пред човека в илюзия, е самата реалност, но представите на човека за него са илюзорни. Следователно представите, че материалното творение не е свързано с енергията на Бога, са илюзия, което обаче не означава, че и самото проявление е илюзия. Тази илюзорна концепция се нарича отблясък на реалността в мрака на невежеството. Всичко, което изглежда независимо от енергията на Ка („моята енергия“), се нарича м. Представите, че живото същество няма форма или че Върховният Бог е лишен от форма, също са илюзия. В Бхагавад-гӣт (2.12) Богът, който се намира сред бойното поле, казва, че воините, които стоят пред Арджуна, самият Арджуна и Той, Богът, са съществували по-рано, съществуват сега, на бойното поле Курукетра, и ще продължат индивидуалното си съществуване в бъдеще, когато телата им бъдат унищожени, и дори след освобождението от робството в материалното битие. Богът и живите същества остават индивидуалности при всички обстоятелства. Нито Богът, нито живите същества губят личностните си характеристики. Може да се прекрати само влиянието на заблуждаващата енергия, на отблясъка от светлина в мрака, и това става по милостта на Бога. Нито слънцето, нито луната в материалния свят са независими източници на светлина. Истинският източник на светлина е брахмаджьоти, което разпространява сиянието от трансценденталното тяло на Бога. Тази светлина се отразява в различни източници и по различни начини: като слънчева светлина, като лунна светлина, като светлина на огъня и на електричеството. Следователно представата, че индивидуалният аз не е свързан с Върховния Аз, с Бога, също е илюзия, а измамните твърдения „Аз съм Върховният“ са последният капан на същата м, външната енергия на Бога.

В самото начало на Веднта сӯтра се утвърждава, че всичко се ражда от Върховния, т.е. както се обясни и в предишния стих, всички индивидуални живи същества са родени от енергията на върховното живо същество, Божествената Личност. Самият Брахм се родил от енергията на Бога, чрез посредничеството на Брахм от нея са родени и всички останали живи същества. Никой не може да съществува вън от връзката с Върховния Бог.

Независимостта на индивидуалното живо същество не е истинска независимост, а само отражение на истинската независимост, присъща на Върховното Същество, Бога. Лъжливите претенции на обусловените души за върховна независимост са илюзия; това заключение се потвърждава от настоящата шлока.

Хората с ограничени познания стават жертви на илюзията, затова така наречените учени, психолози, философи емпирици и други подобни, заслепени от отразената светлина на слънцето, луната и електричеството, отричат съществуването на Върховния Бог, като съчиняват собствени теории и правят различни предположения за това, как се сътворява, поддържа и унищожава материята. Лекарят, който се занимава с физиологията на човешкото тяло, може да отрича съществуването на душата, но не може да съживи мъртвото тяло, въпреки че всички структури на организма остават да съществуват и след смъртта. Психолозите правят подробни изследвания върху физиологията на мозъка, предполагайки, че именно мозъчната тъкан е механизмът, който привежда в действие ума, но не могат да накарат да функционира умът в мъртвото тяло. Всички научни изследвания на вселената или на строежа на тялото, при които обектът се изолира и се разглежда вън от връзката му с Върховния Бог, са само интелектуални упражнения, които накрая се оказват илюзия. Целият научен прогрес и развиването на знанието в условията на материалната цивилизация не са нищо друго, освен проява на затъмняващата способност на заблуждаващата енергия. Дейността на тази енергия има две фази: първо затъмнява съзнанието на живото същество, а после го повлича надолу. Чрез способността си да повлича надолу, заблуждаващата енергия потопява живите същества в мрака на невежеството, а чрез затъмняващата си функция покрива зрението на невежите, за да не могат да видят съществуването на Върховната Личност, дала знание на върховното индивидуално живо същество, Брахм. В нито един от тези стихове не се казва, че Брахм е тъждествен на Върховния Бог, затова в подобните глупави заявления на невежите хора трябва да се вижда само поредното проявление на влиянието на заблуждаващата енергия. В Бхагавад-гӣт (16.18 – 20) Богът казва, че демоничните хора, които отричат съществуването му, потъват все по-дълбоко и по-дълбоко в мрака на невежеството и са обречени отново и отново да се раждат в този свят, без да знаят нищо за Върховната Божествена Личност.

Но здравомислещият човек получава знание от Бога по веригата на ученическата последователност, започваща от Брахмджӣ, който получил наставления от самия Бог, или по веригата на ученическата последователност, водеща началото си от Арджуна, на когото Богът лично предал Бхагавад-гӣт. Арджуна безрезервно приел думите на Бога:

Богът е изначалният източник на всичко съществуващо и всичко, което се създава, поддържа и унищожава, съществува благодарение на неговата енергия. Здравомислещият човек, който разбира това, е единственият, който притежава истинско знание, затова той става чист предан на Бога и му служи с трансцендентална любов.

Въпреки че отразената енергия на Бога разстила пред взора на невежите най-различни илюзорни картини, здравомислещият човек разбира, че чрез различните си енергии Богът може да действа в този свят дори когато е далеч, далеч отвъд зрението ни, както огънят, който разпространява на огромно разстояние своята топлина и светлина. В юр-веда, древен трактат по медицина, мъдреците категорично признават върховенството на Бога, както личи от следните думи:

Една-единствена Върховна Личност създава цялото космическо проявление. Нейната енергия действа като практи – материалната природа, която ослепително отразява истинската светлина. Илюзорното действие на практи привежда в движение дори мъртвата материя, която влиза в контакт с жизнената енергия на Бога; така пред очите на невежия човек се развихря театралният спектакъл на материалния свят. В театъра на практи невежите хора понякога могат да играят дори ролята на учени и психолози, но здравомислещият човек знае, че практи е заблуждаващата енергия на Бога. Стигайки до това заключение, което е потвърдено и в Бхагавад-гӣт, лесно можем да разберем, че живите същества са проявление на висшата енергия на Бога (пар практи), а материалният свят е проявление на низшата му енергия (апар практи). Висшата енергия не може да бъде равна във всичко на Бога, макар че между енергията и притежателя ѝ, както между огъня и неговата топлина, има много малка разлика. Огънят излъчва топлина, но топлината сама по себе си не е огън. Ето тази проста истина не могат да разберат невежите хора, които без всякакви основания твърдят, че между огъня и топлината няма разлика. Тази шлока обяснява, че енергията на огъня (топлината) е отражение на огъня, а не самият огън. Така и жизнената енергия, представяна от живите същества, е отблясък, отражение на Бога, а не самият Бог. Тъй като битието на живото същество е отражение от битието на Бога, то зависи от Върховния Бог, от първоначалния източник на светлината. Материалната енергия може да бъде сравнена с мрак, защото наистина е мрак, а дейностите на живите същества в този мрак са отблясъци от първоначалната светлина. Трябва да разберем Бога в контекста на дадената шлока. Независимостта и на двете енергии на Бога се нарича м, илюзия. Отразената светлина не е в състояние да разсее мрака на невежеството. По същия начин никой не може да се освободи от материалното битие само с отразената светлина, излъчвана от обикновените хора; човек трябва да получи светлина от първоначалния източник. Отразената слънчева светлина не може да разсее мрака, но истинският слънчев лъч веднага го разсейва. Когато попадне в тъмна стая, човек не вижда какво има там и започва да се бои от змии и скорпиони, макар че тях изобщо може да ги няма. Но щом пламне светлината, той ясно вижда всичко в стаята и страхът му от змиите и скорпионите веднага изчезва. Затова човек трябва да се подслони при светлината на Бога, т.е. при Бхагавад-гӣт и Шрӣмад Бхгаватам, и да не разчита на хора, които светят с отразена светлина и не са свързани с Бога. В никакъв случай не трябва да се слуша Бхагавад-гӣт или Шрӣмад Бхгаватам от човек, който не вярва в съществуването на Бога. Такъв човек вече е обречен и контактувайки с обречения, ние обричаме и самите себе си.

Според Падма Пура в пределите на материалния свят има безброй материални вселени и всички те са потънали в мрак. Всички живи същества, като се започне от Брахм (в безбройните вселени има безброй Брахм) и се стигне до нищожната мравка, се раждат в тъмнина. За да могат да видят Бога, те се нуждаят от истинската светлина, която се излъчва от самия него, както слънцето може да бъде видяно само благодарение светлината на самото слънце. Лампите и факлите, направени от човека, колкото и могъщи да са, не могат да му помогнат да види слънцето. Слънцето само трябва да се покаже. По подобен начин действието на различните енергии на Бога и самата Божествена Личност могат да бъдат разбрани единствено чрез светлината на безпричинната милост на Бога. Имперсоналистите твърдят, че Богът не може да бъде видян. Истината обаче е, че човек може да види Бога, но само с помощта на неговата светлина, а не със собствените си разсъждения. В дадената шлока тази светлина е наречена видт и тази дума е повеля на Бога към Брахм. Заповедта на Бога е проявление на вътрешната му енергия, а вътрешната енергия е средството, чрез което човек може да види Бога лице в лице. Не само Брахм, но и всички, които по милостта на Бога получават възможността да видят всемилостивата вътрешна енергия, могат да постигнат Божествената Личност, без да прибягват до умозрителни разсъждения.