ТЕКСТ 36

Както бе обяснено в предишната шлока, проникването в тайната на бхакти йога е крайната точка на всички търсения, най-висшата цел за всички търсещи. Хората вървят към себепознанието по най-различни пътища: карма йога, гна йога, дхна йога, рджа йога, бхакти йога и т.н. Дългът на всяко живо същество, което има развито съзнание, е да познае себе си. Човекът с развито съзнание си задава въпроси за природата на аза, за тайните на вселената и за проблемите на живота във всичките му сфери и аспекти – социални, политически, икономически, културни, религиозни и нравствени. Но дадената строфа посочва каква е крайната цел на всички търсения.

Философията на Веднта сӯтра започва с въпроса за смисъла на живота, а Бхгаватам отговаря на всички подобни въпроси, стигайки до най-главния – какъв е смисълът и каква е целта на всички въпроси и търсения. Брахм поискал да получи от Божествената Личност съвършено знание и Богът отвърнал на молбата му с четирите шлоки (от ахам ева до настоящата, етвад ева), в които е концентрирано всичко. Това е крайната цел на всички процеси за себепознание. Объркани от отражението на светлината в мрака, хората не знаят, че крайната цел на живота е Виу, Върховната Божествена Личност. Затова те всички, теглени от необузданите си сетива, пропадат до най-тъмните области на материалното творение. Цялото материално творение е възникнало заради стремежа към сетивно наслаждение, в чиято основа лежи половото желание. В резултат на това въпреки целия прогрес в развитието на знанието крайната цел на всяка дейност на живите същества си остава сетивното наслаждение. Но настоящата шлока посочва истинската цел на живота, която всеки трябва да постигне, като задава въпроси на духовен учител, вещ в науката на бхакти йога – личност, която е Бхгаватам в живота си. Хората вървят към истината по различни пътища, търсейки в писанията отговор на въпросите си, но на всички, независимо от пътя за себепознание, който са избрали, Шрӣмад Бхгаватам отговаря, че крайната цел на живота не може да се постигне без упорит труд и постоянство. Човек, който искрено си задава такива въпроси, трябва да се обърне към духовен учител от ученическата последователност, която води началото си от Брахмджӣ. Такъв е смисълът на наставленията на тази шлока. Тъй като тази тайна била открита на Брахмджӣ от самата Върховна Божествена Личност, всички въпроси, свързани със себепознанието, трябва да се задават на духовен учител, който е непосредствен представител на Бога и е признат за авторитет във веригата на ученическата последователност. Такъв духовен учител може да отговори на всички въпроси на ученика си, като подкрепи думите си с преки и косвени доказателства от свещените писания. Въпреки че всеки има правото сам да се опита да намери отговор на въпросите си в свещените писания, той се нуждае от духовен учител, който да го ръководи. На това ни учи дадената шлока. Истинският духовен учител е най-доверен представител на Бога и наставленията му трябва да се приемат така, както Брахмджӣ приел наставленията на Божествената Личност, Бог Ка. Един истински духовен учител, принадлежащ към авторитетна ученическа последователност, никога няма да започне да твърди, че е самият Бог, макар че в известен смисъл той дори е по-велик от Бога, защото благодарение на духовния си опит може да даде Бога на другите. Доброто образование и творческият ум не са достатъчно условие, за да бъде открит Богът; за това е необходим истински духовен учител – прозрачна среда, през която искреният ученик може да види Бога.

Свещените писания пряко насочват към тази цел, но обърканите живи същества са заслепени от отблясъка на светлината в мрака и затова не могат да постигнат истината на писанията. Например всички наставления на Бхагавад-гӣт ни насочват към Божествената Личност, Бог Шрӣ Ка, но тъй като липсва истински духовен учител, последовател на Брахмджӣ или на Арджуна, който чул Бхагавад-гӣт от самия Шрӣ Ка, знанието на това писание се изопачава от безброй неавторитетни коментатори, които са движени от користни мотиви. Без съмнение Бхагавад-гӣт е една от най-ярките звезди на хоризонта на духовното небе, но различните тълкувания върху тази велика книга на знанието дотолкова преиначават смисъла ѝ, че хората, които я изучават, си остават в мрака на проблясващите материални отражения. Изучаването на Бхагавад-гӣт практически не им носи никаква полза. В Гӣт са дадени същите наставления, които откриваме в четирите изначални стиха на Бхгаватам, но погрешните тълкувания на неавторитетни коментатори, които се стараят да бъдат модерни, скриват от човека крайното ѝ заключение. В Бхагавад-гӣт (18.61) ясно е казано:

Богът се намира в сърцата на всички живи същества (под формата на Парамтм) и с посредничеството на външната енергия управлява всички в материалния свят. Следователно тази строфа категорично утвърждава, че Богът е върховният повелител, а живите същества са негови подчинени. Пак в Бхагавад-гӣт (18.65) Богът казва:

В тази строфа Богът пряко изразява волята си: хората да насочат всичките си мисли към него, да станат негови предани, да го обожават и да отдават почитанията си единствено на него. Така те със сигурност ще се върнат вкъщи, обратно при него.

Освен това дадената строфа по косвен начин утвърждава, че всички членове на обществото, което се основава на ведическите принципи, действат като неотделими съставни части от тялото на Бога. Групата на интелектуалците (брхмаите) е върху лицето на Бога; класата на управниците (катриите) е върху ръцете му; класата на производителите (вайшите) е върху талията на Бога, а класата на работниците (шӯдрите) е върху нозете му. Така общественият организъм като цялост е тялото на Бога, а съставните части на този организъм – брхмаи, катрии, вайши и шӯдри – са призвани да служат заедно на цялото тяло на Бога; в противен случай те ще престанат да се съгласуват с висшето съзнание на единството. Универсално съзнание може да се постигне само тогава, когато всички обединят усилията си, за да служат на Върховната Божествена Личност. Само по този начин може да се стигне до съвършенство и хармония. Нито великите учени, нито великите философи, нито великите мислители, нито великите политици, нито великите промишлени магнати, нито великите обществени реформатори могат да подобрят положението на неспокойното човечество в материалния свят, защото не познават тайната на успеха, разкрита в тази строфа от Бхгаватам: човек трябва да проникне в загадката на бхакти йога. В Бхагавад-гӣт (7.15) също се казва:

Объркани от външната енергия на Бога, така наречените велики лидери на човешкото общество не познават висшата наука на бхакти йога и постоянно извършват низки и отвратителни деяния, за да удовлетворяват сетивата си. Те упорито се противопоставят на върховната власт на Божествената Личност и за нищо на света не искат да му се отдадат, защото са глупци, негодници и най-низши сред човешкия род. От материална гледна точка такива безверници могат да бъдат много високообразовани, но в действителност те са най-големите глупаци на света, тъй като въздействието на външната материална природа обезценява всичкото им знание и го превръща във фикция. В резултат от това днес целият научен прогрес е в ръцете на котки и кучета, които го използват, за да се избиват помежду си заради сетивно наслаждение. И всички знания в областта на науката и философията, всички постижения в сферата на икономиката, религията, изящните изкуства, националните култури и всички велики дела на човечеството се опропастяват, защото се използват за украсяване на трупове. Няма никаква полза от пищния покров върху ковчега, освен това, че с вида си той може да спечели евтините овации на невежата тълпа. Затова Шрӣмад Бхгаватам отново и отново повтаря, че докато човешкото общество не се издигне до равнището на бхакти йога, всичките му дейности са обречени на поражение. Казано е:

Докато човек остава сляп и глух за себепознанието, всичките му успехи в материалните дейности, колкото и да са велики, са само различни форми на поражение, защото всички тези ненужни и безсмислени дейности не му помагат да постигне целта на човешкия живот. Човешкият живот е даден, за да се постигне освобождение от материалното робство, но докато човек е погълнат от материални дейности, умът му остава всмукан във водовъртежа на материалното съществуване и живот след живот той е обречен да остава в затвора на материалните тела.

Умът е този, който създава различните видове тела, в които живото същество изпитва различни материални страдания. Следователно докато умът е погълнат от плодоносни дейности, той е потънал в невежеството, а това означава, че живото същество отново и отново ще бъде жертва на материалното робство в различните тела, докато не развие у себе си трансцендентална любов към Бога, Всудева, Върховната Личност. Но ако човек е потопен в трансценденталното име, качества, форма и дейности на Върховната Личност Всудева, това означава, че е отвърнал ума си от материята и го е обърнал към абсолютното знание. Това знание ще го изведе на пътя към постигането на Абсолютната Истина и ще го освободи от оковите, които го приковават към материята, и от затвора на материалното тяло.

Затова Шрӣла Джӣва Госвмӣ Прабхупда, коментирайки думите сарватра сарвад, казва, че принципите на бхакти йога, на преданото служене на Бога, са универсални, т.е. бхакти йога е препоръчвана от всички свещени писания, следвана е от всички авторитети, нужна е навсякъде, обяснява всички причини и следствия и т.н. За да подкрепи това твърдение с доказателства от свещените писания, той цитира Сканда Пура, където в разказа за Брахм и Нрада се казва:

От материалния свят, където цари мрак, където живото същество е преследвано от раждане и смърт и където на всяка крачка дебнат опасности, човек може да се измъкне само с трансцендентално любовно служене на Бог Всудева. Тази истина е призната от всички философи.

Шрӣла Джӣва Госвмӣ цитира и друг известен пасаж, който се среща в три Пури – Падма, Сканда и Лига:

„След като внимателно изучихме всички свещени писания, като ги прочетохме много пъти и дълго размишлявахме върху тях, стигнахме до заключението, че Бог Нряа е Върховната Абсолютна Истина и затова хората трябва да обожават само него“.

Тази истина е утвърдена косвено и от Гаруа Пура:

„Дори ако човек е изчел всички Веди от кора до кора и е изучил подробно всички свещени писания, ако не е предан на Върховния Бог, трябва да бъде смятан за най-низш сред хората“. Подобно твърдение се среща и в Шрӣмад Бхгаватам (5.18.12):

Този, който е беззаветно предан на Върховната Божествена Личност, притежава всички добри качества на полубоговете, а този, който не е предан на Бога, се носи в мрака на собствените си измислици и разсъждения и е обречен да служи на тленната материя. В Шрӣмад Бхгаватам (11.11.18) се казва:

„Ако човек много добре познава всички трансцендентални ведически писания, но така и не е узнал Върховния, това означава, че цялата му образованост е като дисагите на гърба на товарното животно или като грижите за крава, която не дава мляко“.

Право да служат на Бога с трансцендентална любов имат дори жените, шӯдрите, диваците в джунглата и всички други живи същества, които са се родили в грях.

Дори най-низшите човешки същества могат да се издигнат до най-висшето равнище на преданото служене, ако са учени от истински духовен учител, който познава до съвършенство науката за трансценденталното любовно служене на Бога. И щом дори най-низшите могат да постигнат това равнище, какво да говорим за най-извисените, които владеят из основи ведическото знание. И така, преданото служене на Бога е открито за всички, каквито и да са те. Това доказва, че с предано служене може да се занимава всеки.

Следователно преданото служене под ръководството на истински духовен учител, което довежда до съвършено знание, се препоръчва за всички живи същества, дори и ако не са в човешка форма. Гаруа Пура потвърждава това по следния начин:

„Дори червеите, птиците и зверовете могат да постигнат висшето съвършенство, ако изцяло се отдадат на трансцендентално любовно служене на Бога – какво да говорим тогава за хората, които са склонни към философия“.

Следователно не е нужно да се търсят специално подготвени хора, които да отдават предано служене на Бога. Няма значение дали човек е добре или зле възпитан, дали е учен или глупав, дали има материални привързаности или се е отрекъл от света, дали е постигнал освобождение или само се стреми към него, дали е неопитен в преданото служене или има голям опит – като отдава предано служене под правилно ръководство, той ще постигне най-висшето съвършенство. Това се потвърждава и в Бхагавад-гӣт (9.30, 32):

Дори ако човек има много греховни навици, ако отдава трансцендентално любовно служене под подходящо ръководство, той трябва да бъде смятан за най-съвършения, за светец. Затова всеки – падналата жена, ограниченият работник, простият търговец и дори човекът с още по-низш произход – може да постигне висшето съвършенство на живота и да се върне вкъщи, обратно при Бога, стига само с цялото си сърце да търси убежище в лотосовите нозе на Бога. Искрената решителност е единственото качество, необходимо за постигане на най-висшето съвършенство. Но докато тя липсва, човекът ще трябва да бъде оценяван от гледна точка на материалните схващания за чистота и замърсеност, образованост и необразованост. Огънят си е огън и пари всички, които го докосват, независимо дали го докосват съзнателно или неволно. Принципът е харир харати ппни дуа-читтаир апи смта. Всемогъщият Бог пречиства предания от последиците на всичките му грехове, както слънцето с палещите си лъчи унищожава всички зарази. „Влечението към материалните наслаждения няма власт над чистия предан на Бога“. В свещените писания ще намерим стотици и хиляди афоризми, които потвърждават това. тмрмш ча муная – „Трансценденталното любовно служене на Бога привлича дори себепозналите се души“. Кечит кевала бхакт всудева-паря – „Достатъчно е човек само да слуша за Бога и да го възпява, за да стане велик предан на Бог Всудева“. На чалати бхагават-падравиндл лаванимирдхам апи са ваиавгря – „Този, който не се отделя от лотосовите нозе на Бога дори за миг, трябва да бъде смятан за най-великия от всички ваиави“. Бхагават-прадат прпте мат-сева пратӣта те – „Чистите предани са убедени, че ще имат възможност да общуват с Божествената Личност, затова винаги са заети в трансцендентално любовно служене на Бога“. И така, живите същества се занимават с предано служене, с бхакти йога, на всички континенти, на всички планети, във всички вселени. Това твърдят Шрӣмад Бхгаватам и всички сродни на него свещени писания. „Навсякъде“ означава във всички части от творението на Бога. На Бога може да се служи и с всички сетива, и дори само с ума. Известният брхма от Южна Индия служил на Бога само в мислите си и пак осъзнал Бога. За предания, който ангажира всичките си сетива в предано служене, успехът е гарантиран. Човек може да служи на Бога, като му предлага дори най-простите неща – цвете, листо, плод или малко вода. Те са достъпни във всяко кътче на вселената, и то дори безплатно, така че живите същества могат да служат на Бога из цялата вселена. Човек може да му служи просто като слуша за него, като го възпява или като чете за дейностите му, като го обожава и просто като го признава за Бог.

В Бхагавад-гӣт се казва, че човек може да служи на Бога, като му предлага плодовете от дейността си, без значение с какво точно се занимава. Хората често казват, че в делата си са вдъхновени от Бога, но това не е достатъчно. Човек трябва да се труди в името на Бога и да му служи. В Бхагавад-гӣт (9.27) Богът казва:

Прави това, което желаеш или което ти е по-лесно да правиш, яж това, което можеш да ядеш, жертвай това, което можеш да пожертваш, подарявай това, което можеш да дадеш и поемай такива отречения, на каквито си способен, но всичко това прави само в името на Бога. Ако се занимаваш с бизнес или упражняваш някаква професия, прави това заради Бога. Всичко, което ядеш, предлагай първо на Бога; можеш да бъдеш сигурен, че след като приеме предложеното, Той ще ти го върне изцяло. Той е пълното цяло, затова в знак на благодарност за любовта на своя предан приема храната, която той му предлага, а после му я връща, вече като прасдам, за да може преданият да ѝ се наслаждава и да бъде щастлив. С други думи, Ка казва: стани слуга на Бога и живей в мир, като винаги го помниш – по този начин накрая ще се върнеш вкъщи, обратно при Бога.

В Сканда Пура се казва:

„Отдавам почитанията си на него, непогрешимия, защото просто като го помни или като произнася святото му име, човек може да постигне целта, заради която се извършват всички отречения, жертвоприношения и плодоносни дейности. И този процес може да се следва навсякъде и от всички“. Шрӣмад Бхгаватам (2.3.10) препоръчва:

„Независимо дали е пълен с материални желания или се е освободил от тях, човек трябва да следва безгрешния път на бхакти йога и да постигне пълно съвършенство“. Няма смисъл да се старае да умилостивява полубоговете и богините, защото Божествената Личност е коренът на всички тях. Като полива корена на дървото, човек служи на всички клони и листа и ги съживява, а като служи на Върховния Бог, служи и на всички богове и богини, без да полага отделни усилия за това. Богът е всепроникващ, затова служенето на него също е всепроникващо. Сканда Пура потвърждава този факт по следния начин:

Когато обожава Върховния Бог, Божествената Личност, който държи в ръцете си раковина, колело, боздуган и лотосов цвят, човек обожава едновременно и всички полубогове, защото Хари, Божествената Личност, прониква във всичко съществуващо. Следователно трансценденталното любовно служене на Бога е благотворно за всеки и във всички отношения: обектно, субектно, причинно, притежателно, инструментално и т.н. Това действие е благотворно и за човека, който обожава Бога, и за самия Бог, който е обожаван, за източника на средствата за обожание, за причината за обожанието, за мястото, на което се извършва обожанието и т.н.

Бхакти йога може да се практикува дори по време на унищожението на материалния свят. Клена на пралайе вӣям – Богът е обожаван дори по време на потопа, който унищожава вселената, тъй като спасява Ведите от гибел. Богът е обожаван във всички юги (епохи). В Шрӣмад Бхгаватам (12.3.52) се казва:

Във Виу Пура има следната строфа:

„Ако човек дори за миг забрави Всудева, Върховната Божествена Личност, това е най-голямата загуба, най-голямата илюзия и най-голямата грешка“. Човек може да обожава Бога на всеки етап от живота си. Махрджа Прахлда и Махрджа Парӣкит обожавали Бога, когато се намирали в утробата на майка си. Дхрува Махрджа обожавал Бога в най-ранното си детство, когато бил само на пет години. Махрджа Амбарӣа обожавал Бога в разцвета на младостта си, а Махрджа Дхтарра обожавал Бога когато вече бил грохнал от старост и отчаян във всичките си надежди. Аджмила го обожавал на смъртния си одър, а Читракету го обожавал в рая и в ада. В Нарасиха Пура се казва, че щом обитателите на ада започнат да повтарят святото име на Бога, те се издигат до рая. Дурвс Муни потвърждава това: мучйета ян-нмнй удите нрако 'пи – „Възпявайки святото име на Бога, жителите на ада се избавят от адските мъки“. И така, заключението на Шрӣмад Бхгаватам, което Шукадева Госвмӣ открил на Махрджа Парӣкит, гласи:

„О, царю, окончателният извод е, че за да постигнат целите си, аскетите, мистиците, вършителите на плодоносни дейности и всички останали трябва да повтарят святото име на Бога, отхвърлили всички страхове и съмнения“. (Шрӣмад Бхгаватам, 2.1.11)

Косвено за това се говори и на други места в свещените писания:

1. Дори човек да е изучил подробно всички Веди и свещени писания, ако не е предан на Върховния Бог, Божествената Личност, той трябва да бъде смятан за най-низш сред човешкия род.

2. В Гаруа Пура, Бхан-нрадӣя Пура и Падма Пура се повтаря същото: какъв смисъл имат ведическото знание и отреченията, ако човек не е служи на Бога с преданост?

3. Дори хиляди праджпати не могат да се мерят с един предан на Бога.

4. Шукадева Госвмӣ казва (Шрӣмад Бхгаватам, 2.4.17), че нито аскетите, нито филантропите, нито прочутите знаменитости, нито великите философи, нито мистиците могат да постигнат целите си, ако не служат на Бога.

5. Дори да е по-великолепно и от рая, мястото, в което никой не слави Бога на Вайкуха или неговите чисти предани, веднага трябва да бъде напуснато.

6. Чистите предани се отказват и от петте вида освобождение, за да могат да служат на Бога.

Следователно окончателният извод е, че величието на Бога трябва да се слави винаги и навсякъде. Човек трябва да слуша за Бога, да го възпява и винаги да го помни, защото това е най-висшето съвършенство на живота. Що се отнася до плодоносните дейности, те се ограничават само до наслаждението, което изпитва тялото; процесът на йога се ограничава само до постигането на мистични сили; с емпиричната философия може да се придобие само трансцендентално знание, а трансценденталното знание води само до освобождение. Дори ако човек приеме някой от тези методи, практикуването им е съпроводено с много рискове и трудности, докато трансценденталното предано служене на Бога е достъпно за всички и този, който го следва, не е застрашен от опасността да падне. По милостта на Бога човекът, който е започнал този процес, със сигурност постига крайната му цел. В началните етапи на преданото служене са необходими определени познания, но в по-висшите етапи няма нужда дори от знание. Следователно най-добрият и най-сигурният път за духовен прогрес е бхакти йога, чистото предано служене.

Понякога имперсоналистите отделят от Шрӣмад Бхгаватам четирите шлоки, които са неговата квинтесенция, и ги тълкуват така, че да намерят в тях потвърждение на възгледите си. Но не трябва да забравяме, че тези четири шлоки са били изговорени най-напред от самата Божествена Личност, следователно имперсоналистите не могат да проникнат в смисъла им, защото нямат никаква представа за Личността на Бога. Затова те могат да ги тълкуват както си искат, но хората, които са получили знание по веригата на ученическата последователност, водеща началото си от Брахм, никога няма да приемат такива тълкувания. Това ще бъде разяснено в следващите строфи. Освен това шрутите утвърждават, че Върховната Истина, Божествената Личност, никога не се открива пред тези, които се гордеят с академичните си познания. В шрути-мантра ясно се казва (Каха Упаниад, 1.2.23):

Всичко това е обяснено от самия Бог и човекът, който няма достъп до личностния аспект на Бога, ще може да разбере смисъла на казаното в Шрӣмад Бхгаватам само ако получи знание от бхгаватите, които принадлежат към ученическата последователност.