ТЕКСТ 43
туа нишмя питара
локн прапитмахам
девари парипапраччха
бхавн ян мнупччхати
туам – удовлетворения; нишмя – след като видя; питарам – баща; локнм – на цялата вселена; прапитмахам – прадядо; девари – великият мъдрец; парипапраччха – попита; бхавн – ти; ят – как; м – от мен; анупччхати – питайки.
Като видя, че е удовлетворил баща си Брахм, праотеца на вселената, великият мъдрец Нрада започна да го разпитва подробно, както ти сега ме разпитваш.
Процесът за получаване на духовно, трансцендентално знание от себепознала се личност се различава от задаването на въпроси на учителя в училище. Днешните учители получават заплата за това, че предават на децата информация, но духовният учител не може да бъде нает по този начин. Освен това той няма правото да дава наставления, ако не е упълномощен за това. В Бхагавад-гӣт (4.34) методът за придобиване на трансцендентално знание е описан по следния начин:
тад виддхи праиптена
парипрашнена сева
упадекянти те гна
гнинас таттва-даршина
Арджуна бил посъветван да получи трансцендентално знание, като се обърне към този, който е познал истината: да му се отдаде, да му задава въпроси и да му служи. Трансценденталното знание не се получава със сделка и не се купува с пари. За да го постигне, човек трябва да служи на духовния си учител. Брахмджӣ получил знание от Бога, когато напълно го удовлетворил; по същия начин за да получи трансцендентално знание от духовния си учител, човек първо трябва да го удовлетвори. Удовлетворяването на духовния учител е средството, с което се постига трансцендентално знание. Човек не може да получи трансцендентално знание само с добро владеене на граматиката. Ведите провъзгласяват:
яся деве пар бхактир
ятх деве татх гурау
тасяите катхит хй артх
пракшанте махтмана
„Трансценденталното знание се открива само пред този, който е непоколебимо предан на Бога и на духовния си учител“. (Шветшватара Упаниад, 6.23) Отношенията между ученика и духовния учител са вечни. Сегашният ученик е бъдещ духовен учител. Истински, упълномощен духовен учител може да стане само този, който във всичко се подчинява на своя духовен учител. Като станал ученик на Върховния Бог, Брахмджӣ получил истинското знание и го предал на скъпия си ученик Нрада. Нрада на свой ред, ставайки духовен учител, го предал на Вса и т.н. Затова формалните отношения между така наречения „духовен учител“ и неговия „ученик“ не могат да се сравняват с отношенията между Брахм и Нрада или Нрада и Вса. Отношенията между Брахм и Нрада са истински, докато формалните отношения са връзка между измамник и мамен. Тук ясно се казва, че Нрада бил не само почтителен, кротък и покорен, но и съвършено умеел да се владее. Този, който не може да се владее, особено по отношение на половия живот, няма правото да става нито ученик, нито духовен учител. Той първо трябва да се научи да владее своята реч, гняв, език, ум, стомах и полови органи. Човекът, който е обуздал тези сетива, се нарича госвмӣ. Ако не е госвмӣ, човек не може да става нито ученик, нито духовен учител. Мнимият духовен учител, който не може да контролира сетивата си, е измамник, ученикът на такъв учител е мамен.
Човек не трябва да мисли, че Брахмджӣ е някакъв прадядо, който отдавна е умрял, както става на тази планета. Той е най-старият праотец, но въпреки това още е жив. Жив е и Нрада. Животът на обитателите на Брахмалока и продължителността му са описани в Бхагавад-гӣт. Жителите на нашата малка планета трудно могат да изчислят продължителността дори само на един ден от живота на Брахм.