No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 43

туа нишмя питара
локн прапитмахам
девари парипапраччха
бхавн ян мнупччхати

туам – удовлетворения; нишмя – след като видя; питарам – баща; локнм – на цялата вселена; прапитмахам – прадядо; девари – великият мъдрец; парипапраччха – попита; бхавн – ти; ят – как; м – от мен; анупччхати – питайки.

Като видя, че е удовлетворил баща си Брахм, праотеца на вселената, великият мъдрец Нрада започна да го разпитва подробно, както ти сега ме разпитваш.

Процесът за получаване на духовно, трансцендентално знание от себепознала се личност се различава от задаването на въпроси на учителя в училище. Днешните учители получават заплата за това, че предават на децата информация, но духовният учител не може да бъде нает по този начин. Освен това той няма правото да дава наставления, ако не е упълномощен за това. В Бхагавад-гӣт (4.34) методът за придобиване на трансцендентално знание е описан по следния начин:

тад виддхи праиптена
парипрашнена сева
упадекянти те гна
гнинас таттва-даршина

Арджуна бил посъветван да получи трансцендентално знание, като се обърне към този, който е познал истината: да му се отдаде, да му задава въпроси и да му служи. Трансценденталното знание не се получава със сделка и не се купува с пари. За да го постигне, човек трябва да служи на духовния си учител. Брахмджӣ получил знание от Бога, когато напълно го удовлетворил; по същия начин за да получи трансцендентално знание от духовния си учител, човек първо трябва да го удовлетвори. Удовлетворяването на духовния учител е средството, с което се постига трансцендентално знание. Човек не може да получи трансцендентално знание само с добро владеене на граматиката. Ведите провъзгласяват:

яся деве пар бхактир
ятх деве татх гурау
тасяите катхит хй артх
пракшанте махтмана

„Трансценденталното знание се открива само пред този, който е непоколебимо предан на Бога и на духовния си учител“. (Шветшватара Упаниад, 6.23) Отношенията между ученика и духовния учител са вечни. Сегашният ученик е бъдещ духовен учител. Истински, упълномощен духовен учител може да стане само този, който във всичко се подчинява на своя духовен учител. Като станал ученик на Върховния Бог, Брахмджӣ получил истинското знание и го предал на скъпия си ученик Нрада. Нрада на свой ред, ставайки духовен учител, го предал на Вса и т.н. Затова формалните отношения между така наречения „духовен учител“ и неговия „ученик“ не могат да се сравняват с отношенията между Брахм и Нрада или Нрада и Вса. Отношенията между Брахм и Нрада са истински, докато формалните отношения са връзка между измамник и мамен. Тук ясно се казва, че Нрада бил не само почтителен, кротък и покорен, но и съвършено умеел да се владее. Този, който не може да се владее, особено по отношение на половия живот, няма правото да става нито ученик, нито духовен учител. Той първо трябва да се научи да владее своята реч, гняв, език, ум, стомах и полови органи. Човекът, който е обуздал тези сетива, се нарича госвмӣ. Ако не е госвмӣ, човек не може да става нито ученик, нито духовен учител. Мнимият духовен учител, който не може да контролира сетивата си, е измамник, ученикът на такъв учител е мамен.

Човек не трябва да мисли, че Брахмджӣ е някакъв прадядо, който отдавна е умрял, както става на тази планета. Той е най-старият праотец, но въпреки това още е жив. Жив е и Нрада. Животът на обитателите на Брахмалока и продължителността му са описани в Бхагавад-гӣт. Жителите на нашата малка планета трудно могат да изчислят продължителността дори само на един ден от живота на Брахм.

« Previous Next »