ТЕКСТ 12
вива ваи брахма-тан-мтра
састхита виу-мя
ӣшвареа париччхинна
кленвякта-мӯртин
вивам – материалният феномен; ваи – несъмнено; брахма – Върховният; тат-мтрам – същата като; састхитам – разположен; виу-мя – от енергията на Виу; ӣшвареа – от Божествената Личност; париччхиннам – отделено; клена – от вечното време; авякта – непроявено; мӯртин – чрез този аспект.
Космическото проявление е отделено от Върховния Бог като негова материална енергия благодарение на кла – непроявения безличностен аспект на Бога. Материалният космос съществува като обективно проявление на Бога под влиянието на същата тази материална енергия на Виу.
Преди време Нрада, обръщайки се към Всадева, му казал (Шрӣмад Бхгаватам, 1.5.20): ида хи вива бхагавн иветара – проявеният свят също е Божествената Личност, но на нас ни изглежда като нещо различно или независимо от Бога. Това е така, защото материалният свят е отделен от Бога посредством кла. Той е като човешкия глас, който е записан на магнетофонна лента и вече съществува отделно от човека. Както звукът на гласа е записан върху лентата, така цялото космическо проявление се намира в материалната енергия и заради кла изглежда отделено от Бога. Следователно материалният свят е обективно проявление на Върховния Бог и показва безличностния му аспект, така боготворен от философите имперсоналисти.