ТЕКСТ 26
арвк-сротас ту навама
каттар ека-видхо нм
раджо 'дхик карма-пар
дукхе ча сукха-мнина
арвк – надолу; срота – хранопровод; ту – но; навама – деветото; катта – о, Видура; ека-видха – един вид; нм – на човешките същества; раджа – гуата на страстта; адхик – преобладава; карма-пар – стремят се към дейности; дукхе – в страдание; ча – но; сукха – щастие; мнина – мислят се.
Сътворяването на човешките същества, които съществуват само в един вид и събират изядената храна в корема си, е девето в цикъла. Хората се намират под влиянието предимно на гуата на страстта. Те постоянно са заети с нещо сред въртопа на пълния със страдания живот, но си мислят, че са много щастливи.
Човекът е под влиянието на страстта в много по-голяма степен, отколкото са животните, затова половият живот при него е много по-нерегулиран. Животните имат определен период за размножаване, но при хората няма подобно ограничение. Хората са надарени с по-развито, по-висше съзнание, за да могат да се освободят от страданията, които съпътстват материалното съществуване. Ала в невежеството си те мислят, че това висше съзнание им е дадено, за да си създават все нови и нови материални удобства. Затова вместо да използват разума си за духовно себепознание, хората го пропиляват в задоволяване на животинските си потребности от ядене, сън, защита и съвкупляване. С колкото повече материални удобства се огражда човекът, толкова по-нещастен става, но заблуден от материалната енергия, си мисли, че е щастлив дори когато е насред самия въртоп на страданията. Страданието, съпътстващо човека, отличава човешкия живот от простото и естествено съществуване, на което се радват дори животните.